"...ще ти кажа, че любимата ми песен, не за момента,
а изобщо, е "Безгрижен шепот" на Джордж Майкъл.
Тази песен ми говори много. В едно от следващите писма
може да споделя на какви мисли ме навява. "






                                                  ************************************

"Здравей,
благодаря за писмото, за изчерпателните отговори на въпросите, които ме вълнуват. Благодаря и за това, че оставяш на мен да реша дали ще продължим на "Вие" или ще преминем на "ти". Мисля да продължим на "ти", без разбира се, като пренебрегваме учтивата форма, да пренебрегнем и уважението един към друг.
У хората ценя честността, искреността, добротата, човечността, скромността, безкористността, желанието да се усъвршенстваш като личност, чистотата във взаимоотношенията между хората. Не обичам егоизма, лъжата, използвачеството, себелюбието, тези, които зад маската на доброжелатели крият мръсната си душа и долните замисли. Аз също не предпочитам тези, които се правят на " много отворени". В повечето случаи това са хора с бедна душевност и интелект, без капка чувство за мярка и такт, които поради своята ограниченост, предпочитат бруталното държание и циничните изрази. Прави ми впечатление, че на момчетата се харесват точно такива "отворени" момичета, че в една компания остава незабелязано скромното момиче и за сметка на това, парадиращото пък със своята външност и изрази, е в центъра на вниманието на всички.
Благодаря за уверението, което ми даваш, че нямаш намерение да ме оплиташ в "хубави лъжи". Да бъдем искрени! Тъй като все още много малко се познаваме, аз не мога да не ти вярвам, но не мога и да не приема всичко това с малки резерви, нали? Мисля, че тези резерви с времето или ще изчезнат напълно, или ще се увеличат. Животът стана толкова жесток, че неволно прави хората мнителни.
Едно запознанство може да прерастне в приятелство тогава, когато двама души си допаднат, когато открият много общи интереси и черти в характерите си. Вярно е, че трудно се печели приятелство, но още по-вярно е, че когато спечелиш едно приятелство, едно доверие, трябва да го защитаваш честно и докрай. Едно приятелство би било трайно и силно само, ако се опира на взаимно доверие и уважение, когато честността и истината стоят над всичко. Но аз самата мисля, че е необходимо доста време, за да разбереш характера на даден човек и да повярваш, че той е този, който може да ти бъде добър приятел. Успях и да се убедя в това от личен опит и мисля, че не греша.
За приятелството между представители на двата противоположни пола мога да кажа, че в много случаи е по-искрено от приятелството между представители на един и същ пол. Аз съм за това приятелство, защото липсва завистта, която може от приятели да направи хората врагове. Имам много момчета- приятели, които ме търсят за помощ, за съвет и чувствам, че съм им необходима като приятел. Имам впредвид приятелство, което изключва флирт, интимности и пр. Против съм приятелството, което се свежда единствено до задоволяване на половия нагон. Мисля, че разбираш какво имам впредвид.
Какво да ти кажа за истинската любов? Все още не съм убедена, че съществува любов. Ако тя съществува, защо тогава хора, които дълги години са общували и са вярвали, че са срещнали любовта, след време не могат да се погледнат. В повечето случаи любовта се бърка със страстта, която е много силна, но моментна. Не знам, но много хора се опитват да ме убедят, че съществува любов. Може и да я има...
А какво мислиш ти по тези въпроси? Как би постъпил, ако разбереш, че човек, на който си разчитал като на добър приятел, е търсил в теб само изгодата, използвал те е без да влага ни най- малко приятелско чувство? Очаквам да споделиш мнението си по въпросите, които ти ми зададе и този, който мен ме вълнува.
Интересува ме занимавал ли си се със спорт и какъв? Кой от спортовете харесваш и гледаш с удоволствие? Обичаш ли да четеш и какви книги предпочиташ?
Засега това е. И престани с тези предразсъдъци. Още е твърде рано да говорим за разочарования. Ако има нещо, го казвам направо, но те моля и ти да бъдеш искрен. Доколкото си спомням, още в първото писмо ти писах, че ако усетя, че нещо не върви, ще го споделя. Ако искаш да се убедиш в това, прочети отново първото ми писмо. Не смятам, че ако нещо не върви, най-уместното решение е изведнъж да не отговарям на писмата ти. Прекъсвам една връзка, когато има причини и то обективни. Приканвам те и ти да постъпваш така, както изискваш аз да постъпвам. Ако видиш, че нещо не е както трябва, че не съм права и пр., ще те моля да го споделяш.
Засега толкова. Извинявай, ако съм те засегнала с нещо. "

                                                   *********************************



Това писмо е  написано от едно момиче на 18 години, преди съвсем малко повече от четвърт век. Умишлено реших да го цитирам без никаква редакция, за да си е съвсем естествено всичко. Смятам, че бихте се съгласили с мен, че в случая не е толкова интересно кое точно е това момиче. Лично на мен ми е любопитно как ви звучат на вас тези откровения. Не страдам от манията, че съм сътворил нещо гениално с този пост, това е просто едно обикновено писмо на едно осемнайсетгодишно момиче написано до едно деветнайсетгодишно момче.
Понеже имам вече една поредица от постинги със спомени, искам да ви кажа, че вглеждането в минали случки и преживявания не ми е някаква празна самоцел. Мислих си за това...може би се опитвам да извадя от проядения от дървояди скрин онова, което според мен заслужава да не бъде забравено и стъпкано в коловозите на безвремието. Всъщност оглеждайки се наоколо - в медиите, в този сайт, в цялото обществено пространство, си давам сметка ,че илюзиите ми по отношение на колективната памет, се изпаряват със всеки изминал ден. Но може би оптимизмът ми все още не е достигнал критичния минимум. Иначе защо бих си правил труда да пиша всичко това?

За тези, които не са на "ти" с английския, ето едно клипче с превод.






Засега толкова. До следващата ни среща.

Искрено ваш: 
                               shining

Няма място за ценности в днешно време. Модерни са разговорите-клишета и повърхностните брътвежи. На преден план са простотията и бруталността. Но и аз, като теб, съм оптимист и вярвам, че все пак сред всичко това има шепа хора, останали с чисти сърца и светли мисли. Вярвам, че ценностите не са безнадеждно демоде и ще възкръснат по нов начин в постъпките на осъзналите се. Казано е, че когато се сменят две епохи има ценностни катаклизми, за да се роди Новата Култура. Да се пожелаем да има повече светулки в мрака!

И за мен беше много интересно! :) Има, има място...нека се събираме все повече оптимисти... :) А и колкото повече ставаме, толкова по-добре ще бъде...определено има все още "различни" хора!
Който търси - намира, а пък понякога просто се случва, без дори да очакваме... :)))

А...и още нещо...страхотна песен! :)

В днешно време има място за ценности.
Те могат да бъдат злато, сребро, диаманти, кредитни карти и други.

Прочетох внимателно, но трябва да премисля. За момента единственото, което ми идва наум е, че междучовешките отношения и преди четвърт век са изглеждали почти толкова безнадеждно, колкото и днес. Ако ми задават конкретни въпроси, сега, в момента бих дала почти същите отговори като неизвестното момиче, но се питам дали не надценяваме човека по принцип. Само така мога да си обясня високите очаквания (във всички времена и социални системи) и разминаването с действителността (на всички времена и социални системи). Не знам дали се изразих ясно. Виждам аналогия с това, че всяко поколение се разочарова и недоволства от следващото. А светът все пак се развива...

Казвам го, защото пиша този отговор след като прочетох следващите няколко коментара. Те не са много като бройка, но пък са качествени и ми вдъхнаха надежда, признавам си. Светът е шарен, светът е противоречив, светът е жесток, но има ги хората - дали са шепа или много повече не е толкова интересно, по-важното е според мен тези хора да се търсят и да се намират и да разпръскват светлината, която ще прогони мрака. Мракът в душите на хората. Сега, като пиша, и се настройвам оптимистично, а иначе съм по-скоро песимист, но кой знае...ако животът опровергае песимизма ми, ще бъда най-щастливия човек на земята. Много благодаря за ценния коментар и добрите думи!

Когато пишех този пост, много исках да науча какво мислят днешните тинейджъри за ценностите на тинейджърите отпреди четвърт век. Когато бях на 18, много ме вълнуваха темите за ценностите, които споделят моите връстници. Интересно, че и сега много ми е интересно какви са ценностите на 18-годишните. Любопитко съм си, признавам си :)
Който търси- намира, на някои просто се случва, но всъщност и те са търсещи и затова им се е случило. А примерно на 16-годишните по-подхожда да са търсещи, отколкото каквото и да било друго. Но важно е и да запазим намереното...

В моята класация ми е една от песните шедьоври... по ред причини...и случки... и емоции :)
Радвам се да споделим удоволствието :)

Хубаво е, че не са само те, а пък от там нататък човек сам избира...
Е, на някои им ги избират, но такива хора не са за завиждане, определено. Поне според мен. Благодаря за коментара!

Очаквания, разминавания...остави тия неща сега :) Друго е важно и ти го казваш в предишното си изречение - че би дала почти същите отговори на тези въпроси.
Всъщност не е необходимо да се разсъждава по един и същ начин през годините, да се възприема светът по един и същ модел. Даже е вредно. Но ценностите... Защо сега се дивим на произведенията на древността, на минали епохи. Значи нещо остава непреходно във времето. Или поне такава е логиката на човешкото развитие. А това писмо е част от една епоха, то отразява много неща, носи отпечатък на времето си. Естествено то не изчерпва всичко, не би и могло. Но сега си мисля, мислих си и когато пусках този постинг колко ценно може да бъде едно обикновено писмо с посланията си. Независимо, че то не е запечатано, зазидано в капсула, както има много такива послания направени от хората, от обществото къде помпозно, а къде и с искрена вяра, че идните поколения ще имат какво ценно да прочетат от нас- великите и неповторимите.
Понякога някои много ценни послания на времето си, са сбутани в някои тъмен ъгъл и те си седят кротко и непретенциозно и чакат някой да се сети за тях. Е, аз бих продължил в една такава насока, това бих го правил от сърце и с голямо удоволствие, особено ако видя че съм успял да развълнувам някого. Пък нека са и шепа хора.

Изключително интересно! Прочетох писмото с удоволствие! Много голям оптимист съм и смятам, че това ми носи само хубави емоции. Надявам се да не позволите на Вашия да се изпари.

Позволявам си да не се съглася, Гал. Очакванията и разминаванията са важни измерения на живота, бих казала закономерности. Те са доказателството, че стандартите са относителни. Да, има ценности от древността, които смятаме за вечни, но ги харесваме по съвременен начин. Даже не е необходимо да ходим в древността. Сигурно знаеш, че "Дачници" на Горки и "Вуйчо Ваньо" на Чехов са написани като комедии. И дълго време са били поставяни като такива, но да знаеш днес някой да се смее на тях?
За писмата съм съгласна напълно. И аз мисля, че едно писмо е портрет на времето. На човешките типажи също. Впрочем, сещам се за един стар мой постинг, когато бях арестувана от един бронхит в леглото и попаднах на писмата на Юго и любимата му любовница. Тогава с гостите в блога колективно установихме, че подобно човешко поведение днес е немислимо. Ама в общия случай. Малко след това научих за абсолютно аналогична история, която си тече дори в момента. Исках да кажа, че в оценката на каквото и да било винаги има нагласи и очаквания, оценка спрямо тях и установяване на отклонения. Обаче тук спирам, че май отпраших по пътеките на нау... досадата :)))
http://youtu.be/yKSTJH-tcBE

Когато получавам такива добри отзиви за неща, които аз самият ценя и споделям, това подхранва оптимизма ми :) Така че благодаря за интереса, точно мнението и отношението на днешните тинейджъри ми е много любопитно и всъщност не искам да деля нещата на днешни и вчерашни, а по-скоро да усетим заедно и да споделим непреходните ценности, независимо от времето. Поздрави!

Виждам, че те зачопли нещо това писмо и започна да задълбаваш без да се усетиш :))) Взех да се замислям дали да не пусна едно продължение, има материал и темата ще е интересна, ще видиш :) Малко кореспондира и точно с това за очакванията и разминаванията / брей че съвпадение/
Сега си мисля, че ме интересуват точно тези неподправени и автентични портрети и документи на времето, като това писмо например. Така както размишляваме върху него, много изводи ще направим. Жалко, че много хора не само не се замислят, ами не искат и да надзърнат в това пусто минало. От срам ли, от страх ли, от друго ли...те си знаят. Аз съм си мислил и за друго - снимките например от ония времена - черно-белите /снимки имам впредвид :) / Някои неща и със свещ да ги търсиш, няма да ги намериш. Все едно не е било. Имах преди време желание да открия нещо като снимки и спомени за софийския зоопарк. Ровичках в интернет - нищо. Нито снимчица. Нито в сайта на зоопарка. Все едно, че не е било. А там на старото място съм ходил много пъти като дете. Е, каква идеология има във стария зоопарк. И още много други неща има така. И с писмата също е нещо подобно, затова се отплеснах. Така че за мен е много интересно да извадя от тъмния ъгъл тази ценност / за мен/, да я изтупам от праха и да я споделя с вас. А още по-интересно ми става, когато има интерес и такива хубави коментари, като тези тук, в постинга. А на теб специално ти благодаря, защото виждам, че мислиш задълбочено и направо професионално :)
А иначе харесвам такива разговори, където постепенно вмъкваш и Горки и Чехов , и кой ли още не, макар че не винаги се чувствам достатъчно подготвен за тях. Но един такъв разговор би могъл да продължи много дълго, както ти казах веднъж, някой път ще откараме нощта :) Ама поне ще се наприказваме.
Това за съвременния начин на харесване на ценностите бих го оспорил... но въпрос на гледна точка :) Хайде да не подхващам сега, че... Струва ми се, че нещата може да се гледат и виждат многопланово. Зависи кой гледа :)

Снимки на старата зоологическа градина има в софийския архив, със сигурност. В интернет и аз не съм виждала, освен това: http://www.lostbulgaria.com/?s=%D0%B7%D0%BE%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%BA&cat=0. За сметка на това виртуалната разходка на новия сайт е страхотна и много ме кефи. Аз харесвам рибките и честичко си ги посещавам за разтоварване.

Горки и Чехов ги вмъквам, защото са ми любими, а не за да те комплексирам. Аз не съм литератор, само консумирам.

Съгласна съм с последното изречение - колкото хора, толкова гледни точки. И добре, че е така!

Чакай да ти подаря нещо, шедьовър мисля. Скоро гледах пиесата на живо, прищя ми се да препрочета някои диалози и се оказа, че книгата някъде се е затрила (или съм я скрила добре от себе си, имам този навик). И като потърсих в You Tube, познай... :) Като в пещерата на Али Баба! Щях да пощурея :)

http://youtu.be/g97mXF6Qw5A

П.П. Виж в колоната в дясно какви чудесии излизат. Аз съм ги захванала на телевизора на голям екран. Е, не е като в салона на МХАТ, но пак ми лазят стада мравки по гърба. И това е вадене на ценности от ъгъла. Да живеят технологиите!!!

Не мога да се добера до компютъра, за да ти отговоря. Може и да има снимки по архивите /кой знае/, но кой ще ти се рови по архиви за нещо, за което просто се е сетил. Искх да кажа, че хората не искат, не са склонни да си спомнят за миналото, ако имат снимки, да извадят, да покажат - Ей това беше, хубаво, лошо...било. А то като някаква мъгла все едно че се стеле. И дотам. И всичко вече е наред, дай да гледаме напред. Поне така излиза.
Благодаря ти за шедьоврите! Не знам кога ще се наканя да гледам нещо по-сериозно, все няма време...Лоша работа това с времето :)
Но браво, подкрепям напълно ваденето на ценностите, където и да са забутани. Ще си направим ние една компанийка за вадене на ценности, ако не сме я направили вече. Тук.