"Ти си Доган...А ти си... Ритай го в главата...Ха ха ха..."
Това са реплики на десет-единайсет годишни деца. Чух ги тази сутрин, минавайки покрай двора на едно училище. Децата си играеха навън. Не се спрях да послушам повече, защото бързах, но най-вече заради погнусата, която ме обзе. Пък и това е достатъчно красноречиво. И без това два дни само това се чува и вижда - по медии, в интернет, по улицата. Навсякъде.
После, когато бях пред компютъра, емоциите ми се развихриха и написах куп гневни излияния към всички, които инспирират и организират целия този цирк. Тези, които не ги е грижа какво се случва с децата ни и на които не им пука, че децата абсорбират и възпроизвеждат всичката тази гнусотия, която се бълва отвсякъде. Всъщност на тези същите им пука само за тлъстите им банкови сметки, за безкрайното им като космоса его и може би им пука за техните собствени деца. Но в това последното не съм много сигурен.Искаше ми се да споделя възмущението си с вас и сигурно спонтанно да потърся разбиране.
След кратък размисъл изтрих всичко. Какво значение има моето възмущение. Всичко е толкова ясно. Болезнено ясно. Който иска ще види, ще разбере.
Оставих само това, с което завърших:

"Твоите мисли, спомените на дете
водят те с опънати платна в безбрежното море.
Едно море, изпълнено с фантазиите на детската душа.
Изчезва детството, щом те се слеят със реалността."

Това е част от песента "Краят на детството" на Пинк Флойд, която се опитах да преведа криво ляво  в предишния си постинг, защото ми харесва посланието на текста и ми се искаше да го споделя с повече хора тук и сега. А това е една песен от 1972г.Във тази връзка си задавам въпроса:

Какво правим всички ние като отговорни родители, за да не си отиде преждевременно детството на нашите любими деца?
И как ще се излекува светът, ако всеки един от нас не положи поне мъничко усилие да излекува душата си?
                                  
                                                   shining




П.П. Дописвам още едно нещо към този пост -прочетох, че днес е Световния ден на прегръдката, който се чествал по цял свят. У нас честваме любимите си политици най-вече и то всеки ден. Кой както може. Но все пак послучай днешния ден, аз ги прегръщам всичките нашички "патриции", та дано станат поне с частица от молекулата по-добри и да помислят с добро и за някой друг освен за себе си.
А вас ви прегръщам по приятелски :)
Бъдете щастливи!

за жалост действителността е все по-отровна и вредна за чистата им същност

така че, мисля си аз, нека да правим колкото може повече добро и може и някой щастлив ден да се окаже, че сме се противопоставили с равни сили на лошото. :)
Поздрави и благодаря ти за мнението!

И не ги наричай "патриции", за нашите цървул-милионери нобилитета е непознато понятие.
Боже мой, аз пък не искам никого да прегръщам. Единствените хора, които мога да прегърна са няколко души - единици от семейството ми и приятели. Прегръдката е показност. Може да не си докоснал никого и пак да бъдеш изпълнен с действена, непресторена любов към него...
Много ми стана интересно от детския разговор - да, децата са нашите отражения, а още по-лошо, ако огледалото е криво... : (

блог на едно дете, който ми попадна преди време и доказва, че има и такива деца

http://avocett.blogspot.com/2013/01/blog-post_20.html

Обнадеждаващо!

...опитвам се да мисля с любов за света и всичко случващо се под небето...опитвам се... :) в началото съм някъде...колко сме несъвършени същества човеците да знаеш... :)))
Все пак ако приемеш от мен една виртуална, но истински приятелска прегръдка...:)
О, огледалото е много добро. Но колко са тези, които имат смелост да погледнат в него, че пък и да видят нещо?
Благодаря ти за искрените думи!

Един час чета и гледам и не мога да се откъсна :) Прекрасно наистина! Понякога съм си мечтал да пиша по този начин и с такава настройка своите неща. Много навътре ми влезе това. Благодаря ти!!!

За пръв път мога да пиша,пиша,пиша толкова много! Но не искам да го правя. За жалост това, което ти споделяш е една малка част. И ако ти просто си минал и чул една малка частица, аз съм част от това и то не е цветущо.
Остават ми няколко години да завърша 12 клас, а вече искам да го направя. И не е това,че искам да порасна. Просто ми е омръзнало да гледам деца и връстници, чиито интереси са купоните и веселбата. Всички пушат, пият, правят се на интересни и сриват достойнството на останалите.Всички си мислят,че когато завършат ще станат "големи хора", а дори не знаят таблицата за умножение. Децата, които искат да постигат нещо стоят в сянката на петокласник, който знае как да упражнява юмруци, а момичето, което мечтае да стане еколог или писател е невзрачно заради момиченце с изрусена коса и къса поличка. Не знам защо е така, но вече и спрях да питам. Вие родителите си мислите,че когато ни пратите на училище, ние ще се реализираме, ще станем хора. Но истината е, че някой просто се учат как да мачкат, а други как да търпят ударите. Жалко е!
Съжалявам за дългият коментар. Просто нямаше как да го съкратя повече.
Късмет и усмивки!!!

Следя я от две години. Тя ме смая от пръв поглед, (малко като Диоген се чувствах)и четях на всички у дома за работата и в градината, борбата и с мишоците, преодоляването на всякакви препятствия и неотстъпчивата и вяра, че така трябва. Няма да забравя публикацията и за абитуриентските балове - тогава ми се искаше навсякъде да напускам линкове. Тя е един контрапункт, едно островче над цялата, превзела децата, агресия, суета и показност. Градината на слънцето, наистина е такова слънчице. Сама. Никой не я кара, отвътре и идва. Моите деца работят, но недоволстват и мрънкат. Заявяват, че не биха се занимавали с лозя, ако от тях зависи. Струва им се неблагодарна, трудна работа. А земята е толкова благодарна, когато имаш отношение към нея.

Утре ще ти отговоря, но като кратък отговор приеми, че новото е добре забравеното старо...
Поздрави!

След като съм написал нещо или повдигам някоя тема, която ме вълнува, за мен най-ценното след това са думите на всички вас - моите приятели тук, и се чувствам много самотен, когато коментарите са малко, според мен, а пък темата ми се е сторила интересна. Но с това не упреквам никого де :) . Аз дойдох тук най-вече заради общуването и взаимността и на тази база, ако намеря нови приятели, сродни души, с които да си споделяме- какво повече да искам. :)
Сега, благодаря ти за точните думи, с които описваш нещата "отвътре" в училището. Но мен това не ме изненадва, за съжаление, виждам го че е така и всъщност това, което много не мога да видя е светлината в тунела. Всъщност знам,че това е една много дълбока тема и може да се говори още много - може би ще намерим начин или аз или ти да я продължим и разширим в други постове - виждаш, че и други се включват тук и са съпричастни към всичките тези проблеми. Ще ми бъде приятно, радвам се че с теб имаме допирни точки и това винаги ми е било една тръпка- да чуя какво мислят да речем тийнейджърите за темите , по които си говорим при мен. Дори и да е нехаресване, какво от това, хората са различни, с различни гледни точки.Естествено че не се имам за някакъв закостенял назидател или научил всичко за живота За съжаление на много от твоите връстници може би са им интересни други неща, както ти самата казваш, но както и да е, да не продължавам в този дух, че то пак ще излезе, че им давам оценка какви са. Каквито са, такива. Такова времето-такива хората. Училището е необходимост все пак, но един родител да остави детето си само на това, без да вниква в детайлите, би било глупаво, според мен- казвам го и от личен опит. Лично аз се старая да бъда в един екип с класната на моето дете и вечер в къщи говорим ли говорим...:) Може би даже малко прекаляваме.
Наистина е жалко, че училището сега е в това състояние. Но още по-жалко е, че някакси това се приема от всички, посредством тяхната пасивност.
Готов съм да си говорим още. Благодаря ти!!!

...но то ме зарежда така истински, че искам още и още :) Слънчево момиче!
А има толкова неща за четене и за гледане при нея. Харесвам, възхищавам се на такива хора и много бих искал да ги имам за приятели. Този дух, който витае около всичко това - селото, градината, доматите, язовира, но и картичките, снимките, Кения примерно, Единбург... И всичкото извира от тази светла душа.
Просто не ми се говори така да описвам, защото може би звучи много сухо, то просто трябва да се почувства. Но ти знаеш много добре за какво говоря :) Благодаря ти! Между другото и моето дете не ми се вписва в едни такива мои предварителни нагласи, доколкото са останали все още, ама какво да го правиш :) , то си е то. Личност. Да са живи и здрави всичките!

Благодаря ти и на теб за това, а ако не си погледнала в блога и на онова другото момиче, за което говори martiniki , направи го - струва си. Напълни ми се душата със светлина. Поздрави!

... и само излишъкът на здрав разум ни удържа със съпруга ми да не тръгнем с бебе за Танзания : )))...
Този блог е изпълнен с възторг от живота...
Но... животът не е само хубави неща... Не е Кения, не е изолиран в градинката със зеленчуците... Браво на детето, че вижда хубавото, но трябва да има очи да вижда и лошото. Виж нашият съблогър Коста /planinitenabulgaria / как пише. Да не мислиш, че не вижда хубавото или не иска да го види?... Трябва да се вижда всичко, дори и най-мрачното... Защо превъртат хората, защо онзи сержант, който изобщо не е превъртял, си уби децата? Просто за да не живеят в този ужасен безчовечен свят, който сами създаваме около нас...
Сори за мрачното настроение, но човешката природа е такава - възторзите един ден те карат да паднеш от по-високо, отколкото ти се иска...

Пиша Ви като непоклатим оптимист и позитивен човек. Предполагам сте прав, че трябва да се забелязва и трябва да се забелязва и лошото около нас, но според мен не трябва да му се обръща толкова голямо внимание. Не гледам телевизия, защото там май са на Вашето мнение. За жалост, там не само обръщат внимание И на лошото, но се концентрират единствено и само върху него. Според мен, напълно грешен подход, и основание за някои да твърдят, че телевизиите го правят нарочно, за да правят хората все по-негативни и песимистични. Самият Валери Петров е написал стихотворение за това как се е засрамил, че се е радвал след като видял нещо по телевизията... Нима това е хубаво? Аз избирам да не обръщам внимание на негативното дори и да го забелязвам. Ние привличаме това, за което мислим - затова си мисля за хубави неща.
Надявам се тонът на написаното не е заядлив - не съм го целял.
Поздрави!

Здравейте!
Погледнах профила Ви и ако възрастта, която сте написал там е вярна, значи сте на годините на сина ми. Но отговорът ми няма да е нито назидателен, нито майчински.
Говоря за това, че човекът трябва да има очи да Вижда и да разбира. Не само да Вижда. И не само като щраус да си крие главата от лошото. Защото добро може да има само ако се срази лошото, ако човек се бори против него дори вътре в себе си - това е основния постулат на християнството. Да бъдем добри и да търсим доброто не значи да търсим доброто само за себе си. Има ужасни неща в света и те трябва да са разбрани и сразени. Но промяната трябва да започне от нас. А как да започне, ако не искаме да видим.
Медиите - абстрахирам се от тях. Просто защото преживях много време през различни режими и епохи. Човек трябва да вярва на собствените си очи и интерпретация. Да търси корените на събитията. А може да попиташ доста хора - дали наркоманчето в подлеза на Централна гара не иска да му се случват хубави неща - иска, разбира се, но не ги привлича... Няма нищо лошо в позитивното мислене, но само по себе си и изолирано от всичко останало и това е вид наркотик.
Благодаря за мнението, но аз не го споделям.

...дори и да сте на различни позиции. Радвам се, че се получава такъв разговор. Принципно така си представям нещата - различни гледни точки, може и разгорещени спорове понякога, но уважение и коректен тон към събеседника.