И сега,след като всичко наоколо побеля,седя до прозореца и мълчаливо наблюдавам снежинките.Те също мълчаливо ми махат и се изгубват в белотата.Интересна е тази тишина,съпровождаща танца на снежинките.Ако човек е склонен да съзерцава,не може да не я оцени.Чувстваш се свободен да бъдеш заедно със своето настояще,но можеш мислено да прескочиш и назад,назад в миналото.Без някаква особена причина мислите ми се понесоха някъде назад- към началото на осемдесетте.Тогава тийнеджърските ни сърца приемаха с едно такова обожание времето,когато заваляваше пресен сняг.А това се случваше поне няколко пъти през зимата.Че и се задържаше дни наред бялата снежна покривка,която постепенно посивяваше и почерняваше в урбанизираното ежедневие,но това е друга тема.Радвахме се на оранжево-белите отблясъци на снега,осветен от уличните лампи.С голяма радост хващахме гребла и кой каквото има подръка и проправяхме пътеки по улицата,по тротоара и в двора.Натрупвахме снега на камари в градината и се радвахме,когато ги докарвахме метър и нещо на височина.Не ни плашеше студа в мразовитите вечери.Знаехме,че в къщи винаги е топло и уютно.Печките сговорчиво бумтяха и щедро споделяха топлината на своя огън.Ееех,детски спомени!
    Не знам дали винаги миналото е обвито в един такъв приказно-носталгичен ореол.И не ми е до анализи сега.А зимната приказка отвън ми докарва още и още спомени.Като например това как в казармата,когато валеше сняг и ставахме вместо в 5.30,в 4.30 и един час чистехме сняг и след това си подкарвахме по ежедневния график.Но не си спомням да сме му се сърдили на снега.Е,понякога се отронваше по някоя въздишка,но човек не може да бъде сигурен дали е било заради снежко.А разчиствахме дори и с...пейки.Да,пейки,обърнати върху облегалката,която влизаше в ролята на снегорин.Ами как иначе да изчистим стотина декара повърхност на ръка.Но поне работна ръка не липсваше.Някой днешен тийнейджър едва ли ще разбере за какво пиша,но какво да се прави-времената се менят,много неща се променят,но мен по-скоро ме вълнува дали вървим към по-добро или пък не,но и това е друга тема.
    В тишината на снежинките в главата ми зазвучава мелодията на един сигурно вече позабравен хит - Do Ya Wanna Funk - на Патрик Каули и Силвестър,който слушахме в снежната зима на осемдесет и втора.Интересно,че поизбледнелите ми спомени го свързват точно с този сезон.Дори и да се сетите за тази песен,предполагам няма да помните,че Патрик Каули беше една от първите поп звезди жертва на СПИН и той си отиде едва 32-годишен през ноември "82.Много хитове ни вълнуваха тогава,но този беше един от тоталните.В ония времена,търсейки своята музика,попаднах случайно на една подборка от хитове на Каули и бях страшно запален по тях.Страхотно ми лепнеше обсебващия синтезаторен звук и прилепчивият ритъм на всички тези парчета.Патрик Каули се смяташе за един от пионерите в Hi-NRG звученето на дискотечната музика и сега си мисля,че беше поизпреварил времето си.Всъщност въпрос на вкус,но аз и досега харесвам тези легендарни негови композиции.Сега се сещам,че през "82 излиза и албумът "Eye in the Sky" на Алън Парсънс Проджект,но аз тогава още не ги бях открил за себе си.Наскоро обаче слушах точно заглавното парче от албума и много му се изкефих.Алън Парсънс допринася изключително много за неописуемото  звучене и толкова прецизно изпипания албум на Пинк Флойд "The Dark Side of the Moon".Моето искрено уважение и възхищение за това.Уникалният албум на Флойд се носи през десетилетията на времето като волна птица и това може да се усети сега-повече от четиридесет години по-късно.
    Ех,отнесох се,наслаждавайки се на снежинките и потънал в тишината на съзерцанието.Вече понатрупа,клоните на дърветата натежаха от мокрия сняг,а оранжевите отблясъци на уличните лампи пак придават колоритност на и без това приказната картинка.А днес пък бил се чествал Световния ден на снега.Ха,тъкмо и ние да сме навреме за нещо и то благодарение на  Майката-природа.
Като завали така приказно,обикновено обичам да хвана фотоапарата и да снимам гледката от прозореца-,макар че просто е достатъчно да погледнеш и всичко това е наживо пред очите ти.Но не-като че ли ми се иска да си взема само за себе си късче от тази красота,която е толкова преходна.Така че ето тук две снимки от днес следобяд-началото на натрупването на снежеца.Всичко е съвсем натурално-дори и уличната лампа,чийто глобус е натрошен от градушката през миналата година.






А ето и нощни снимки почти наживо,завършвайки постинга:









    Аз искрено благодаря,ако сте отделили време и внимание на моите разказани на глас мисли,реещи се насам натам като снежинките.Все пак сигурно по-добре ще направите,ако отделите повече време на приказната зимнота отвън.Послушайте тишината на снежинките.Може и на вас да ви долетят спомени.

    Ето и две мои любими парчета на Патрик Каули,от онези,за които споменах, а също и едноименното парче от албума на Алън Парсънс Проджект.Между другото "Око в небето" има интересен текст.

    Съзерцателните снежни съботни следобеди не са толкова много,така че приятно ми беше,че бяхме заедно през този.Интелигентната компания и приятелските ви усмивки ми стоплят душата.Ще се опитам да се насладя чистосърдечно на снежната неделя утре,без да мисля за проблемната страна на всичко това.Пожелавам го и на вас!Бъдете здрави!
                                                                                       shining




П.П.Ето ни във властта на снежинките.Каквото и да означава това.Ще сложа и тези снимки от снежната неделна утрин,след като валя цяла нощ.Просто като продължение.Така и така темата беше за снежинките.Но пък е красиво.Има и една загадка.Къде е котката в последната снимка? :)))))))
Е,отивам да поразчистя пред блока.Предполагам и вие.
Хубава неделя!

от преживявани,спомени!Интересно и увлекателно написано - на един дъх.Впечатляваш с информацията и познанията за любимите си изпълнители и музика,която много ми хареса също.
Зимата е красива и в твоите снимки - не успях да забележа котката - съжалявам:)
Благодаря за споделените емоции и красотата в музика и снимки!
Хубав ден:)

И аз не видях котето! Обаче пих чаша вино, а преди това играх на снега, така че - кондицията ми е нарушена :))
Да, моментът с танца на снежинките е ключов. Отваря сетивата, разпалва. Топло е човек да се пренесе в света на уютното минало, аз обичам да го правя. Това не значи, че ДНЕС не ти стига, а просто правиш преглед на лентата. И да, казармата! Как изпращахме тежки войници навремето....Мъка :)) Сега искам да ги видя, как си правят селфита с пушките... срам! Но дано не стигаме дотам в реалността, че нещо съм се поизплашила с размириците напоследък.
Хубаво написано, удовлетворява естетическия ми вкус за четиво в неделя следобед :):):):):) Това е хумор, нали ме познаваш?!
Поздрав и пожелание за лека снежна седмица!

Благодаря ти,радвам се,че ти е било интересно,защото винаги когато ми изплуват разни такива спомени и все имам съмнения дали ще е интересно това за другите или просто ще бъда поредния бърборко.Но в крайна сметка надделява чувството ми за споделителност и така. :) Но благодарение на добрите думи от вас-приятелите ми тук,черпя вдъхновение да споделям разни истории.Така си е,признавам си. :)
Радвам се,че си харесала музиката,а аз си изкарах един приятен ден със зимата и снега-и кола чистихме и паркинг, и ходихме и да се попързаляме,така че-приятно беше днес.Котето си е здраво стъпило на земята-това като джокер. :)
Приятна вечер и още един път-благодаря! :)

Котката е в долния ляв край на снимката,вдясно от стъблото на дървото.Вижда и се опашката и част от тялото. :)
Радвам се,че съм допринесъл за удовлетворяване на естетическия ти вкус-една не чак толкова проста задача. :) И аз играх и се пързалях на снега и неделята мина добре,а сега продължаваме със снежната седмица.Все ми е било на кантар дали е смислено човек да споделя уютни лични спомени.Но все се намира някой,който да ми каже няколко добри думи за това и така до следващите спомени. :) Но да не задълбаваме излишно.А,сетих се,сега пак дойде времето на пуловерите и чаша червено вино в уютно ъгълче с интересен приятел /по Бенита това последното/ А времето за мечти никога не е отминавало.
Поздравче! :)

мислите, снимките, сенките, снежинките...нямаше толкова сняг в моето детство, по морето рядко вали. Пуснах си окото, обичам АПП...сега обърнах внимание, че албума е от 1982 година. Музиката им ми се е струвала винаги много свободна, една такава безгранична

Да,благодаря ти,знам,че цениш красивите неща,които ни заобикалят!
АПП са голяма класа,но за този,който почувства музиката им.Е,вкусове разни. :)
Значи още повече си се радвала на снега,като е бил по-нарядко при вас. :) Ние пък,може да е старомодно вече,не знам,но всяка година се радваме на морето и все не ни стига.Поздрави и благодаря ти!

Красиво - в описания, в снимки, в музика и в котки /котката и аз не видях, но те и моите се изгубиха някъде в дълбоките преспи:)))/. Всъщност вече прочетох и я открих! Милата, и тя се радва на снега или - кой знае - на някое пърхащо из снежните къдели врабче:))))
Чудесен текст! Връща спомени, възкресява чувства, кара те да въздъхнеш носталгично по бялата приказка на миналите дни. Благодаря ти за тази емоция, скъпи shining! Поздрави!

Когато ме налегнат спомени и ми се прииска да ги споделя,опитвам се да се получи спонтанно,искрено,а ако е и интересно,това ме прави щастлив.На думи звучи лесно,но само който не е пробвал не знае,че все пак си има тънкости,когато се опитваш да извадиш на белия лист това,което ти е отвътре.Но важното е да ти напира отвътре,да усетиш момента и .... да имаш спокойствието и възможността да споделяш точно в този момент,защото спонтанността на мига може бързо да се изпари и магията да свърши. :) Но,хайде,хайде,стига съм се отплесвал в приказки.Приятно ми стана,че си доловила настроението ми,зарадвах се на добрите ти думи и на емоцията ти!Благодаря ти за това! Като гледам станахме добра компания тук,в коментарите на поста и от това ми се стопля сърцето в студената януарска нощ. :) Изглежда,че връщането в миналото все ще накара човек да въздъхне носталгично за нещо - класическо,но пък какво сега-хора сме-хубаво е,че имаме възможност да се наслаждаваме и да споделяме емоциите си,особено пък що се отнася за красивички прости нещица,които ни съпътстват в нашето напрегнато ежедневие.
Още веднъж-благодаря,беше ми приятно!
Поздрави и от мен! :)