Малко буболече облече елече и тръгна на разходка в съботния следобяд.
Погледна към синьото мартенско небе и видя чудни рицари - горди и мълчаливи,нетрепващи и достолепни.
"Ехаа"- каза си то - "Каква красота!"
                                                                                                        
   




Но главата му се замая от толкова гледане на високо.Обърна очи право напред- там накъдето пълзеше.Някакви странно изглеждащи неща го уплашиха и то се върна отново при дърветата.                                                                                   

                     



Тук му беше спокойно да си мисли за каквото си ще.
А за какво ли пък ще си мисли едно буболече?





Защо всичко е толкова шарено?
Защо всичко е толкова смесено?
Защо всичко е толкова огромно?
Защо всичко е толкова сложно?
А накъде растат дърветата?






Дали буболечето си задаваше такива въпроси,това едва ли някой някога ще разбере.
То просто се щураше между дърветата и другите неща и се радваше на синьото безкрайно небе.







Мина време и малкият приятел се измори.Пред погледа му се мяркаха предмети и отражения.Трудно му беше да ги различи,да разбере кое е истинското и кое е отразеното.А вие можете ли да кажете къде е тук отражението- долу или горе?



А дали това е важно?




Може би това е важно:

Всички хора са бозайници.
Всички бозайници са топлокръвни.
Някои топлокръвни са хора.

                                                  

"А не може ли обратно - някои хора са топлокръвни?"
Така си помисли буболечето и понеже не беше чувало нито за силогизми,нито за Аристотел,просто продължи по пътя си към следващата красота.



Тук стоя дълго,прехласвайки се по това красиво нещо,което му приличаше на голямото блестящо кълбо в синьото небе.




Умори се малкото буболече,наметна си кафявото елече и към къщи се завтече.






"Дали да не ида следващият път във вълшебната гора? Чух,че там е страшно,но пък интересно."




Така си каза мъничката твар
и си отнесе в къщи ценен дар-
прашинка щастие с очи видяно,
във детско сърчице събрано.


                                                                ***************


It"s louder than words - the sum of our parts
The beat of our hearts Is louder than words
Louder than words - this thing they call soul
Is there with a pulse louder than words,
Louder than words.


Дейвид Гилмор на 70!
Честит рожден ден!!!

                                                             shining

песен и клип!Присъединявам се към поздрава за рожденика!Да е жив и здрав и дълги години още творческа дейност!
Поздрави и благодаря за интересния фото разказ!Увлекателен и с въображение!:) Хубави дни и добро настроение с наближаването на пролетта!

Както и за буболечката.
:))

ехаа! каква красота! Това слънце - цвете си го взех за лично радване :)

Ч.Р.Д. на рожденика - здраве и дълголетие! Велик Гилмор, велика група, любимата ми!
Благодаря и за това великолепие от картинки и прелестно слово - умилително и мъдро едновременно! Човешкото не е само у хората, едно буболече може да е толкова топлокръвно! Весела пролет, shining!

Да,благодаря!
Винаги ми е било наслаждение да слушам Гилмор- с или без Пинк Флойд.За съжаление това парче се очертава последното за Пинк Флойд,но какво да се прави -всичко си има край,а Дейвид нека да е жив и здрав още да твори,защото той издаде и соло албум миналата година,така че вижда се,че е във форма.А тази година турнето му продължава.
Опитах се разказът да е интересен,макар и за такива едни простички неща около нас.Радвам се,че го споделихме и че ти хареса.
Слънчево пролетно настроение и на теб! :)

Благодаря за поздравите! :)
Текста на тази песен е на Поли Самсън- съпругата на Гилмор,така че освен муза,тя му е партньор в албумите на Флойд още от '94.Да са живи и здрави!Радват ни истински с тази музика.
А буболечката сигурно си струва да и се обърне внимание,защото се оказва,че е едно много мило,любопитно и добро същество. :)
Поздрави и на теб!

Това беше една такава съвсем обикновена квартална следобедна разходка.Но аз обичам да се наслаждавам на простичките неща и съвсем преднамерено взех фотоапарата и правих снимки,които после си харесах и взе,че се получи този разказ.
А иначе хубаво е,че красотата,която се опитва да пробие през и да надделее над сивото е навсякъде около нас,та да и се насладим.Не че няма поводи за тревоги,но тъкмо за това тази красота е много навременна.
Знам,че и ти ги усещаш тези неща и се наслаждавам и на твоите фоторазкази.Благодаря ти и поздрави! :)

Благодаря ти за хубавите думи!Рожденникът - жив и здрав-спор няма! :)
Благодаря ти и за това,че ми разбра посланието!Някак си иска ми се да продължавам да търся човешкото у хората,дори и с помощта на буболечките.И ми доставя истинско удоволствие,когато го намирам.Много стойностен коментар,благодаря и също ти желая светла пролет! :)

Аз пък срещнах буболече с чадърче :) То също си хареса разни "дреболийки" от разходката, само дето не задаваше въпроси, а пълнеше очите...
Но за да се получи и моят коментар стойностен, ще кажа, че долавям дълбочината на мисълта и дори усещам душевността на буболечето....;)
Да, някои хора са топлокръвни. А някои хора са нечовеци. Да можеше и светът да е топлокръвен..., да бъде Човек.. Но не може и поне не в тази галактика.
Благодаря за приказката! Звучи чудесно за "Лека нощ" и както е облачно и дъждовно днес, направо ме тегли към света на сънищата :)))
Поздрави и усмивки на капчици :) ;)

Да,ето те и теб,много се радвам! :)))
Сигурно има различни буболечета-едни задават въпроси,други повече си мълчат и съзерцават.Едни са с чадърчета,други с елечета...така де,всякакви ги има. :)
Пишейки с усмивка,радвам се,че долавяш дълбочината на мисълта,защото и аз не знам как от една небрежна квартална разходка с попътни снимки,после ме споходиха и мислите за силогизмите и разни такива философщини,та всичко се оплете като кълбо,с което си е играло котето.Само на ушенце ще ти кажа,че и това за отражението не е случайно,защото обърнах снимкато надолу с главата и гледам,че много много не си личи,та затова вмъкнах и уловката с отражението. :)
Но от друга страна много харесвам да си говорим за буболечета,а да разсъждаваме за сложните плетеници на житейските превратности.
А пък най-хубавото е,че пролетта идва и картините са едни такива пролетни и тук знам,че абсолютно ще се израдваш.Впрочем - такива послания има и в твоите снимки,ама те мързи да пишеш,нали? :) Ами тогава направи го като изложба без думи,пак ще е красиво за твоите почитатели тук.
И да -ще си помечтаем ние тук за един топлокръвен свят...поне мечтите ни останаха.Засега.
За света на сънищата не знам,но мисля,че бих се чувствал уютно с теб на едно пътешествие в света на приказките. :) Но и това си е една такава мечта...
Сега ще завърша с нещо,което звучи и като начало.На приказка примерно:
"Седели си две буболечета - едното с чадърче,другото с елече.Седели и си мечтали..."
От тук оставям на теб. :)
Благодаря ти за сияйното приказно гостуване! И за стойностния коментар...нали... :)
Поздрави и на теб!

невероятно нежно и мило, силно и важно в твоите слова,
приказност, философия, просто човешки размисли...
страшното е винаги интересно, прашинката щастие се крие
в детското сърчице. Чудесно е, Галин ! Очарована съм...
Поздравления !

Да,благодаря ти,Таня и се радвам,че си тук! Напоследък по-рядко пускам постинги, а когато го направя,гледам най-напред на мен да ми е интересно,но се позамислям и за това дали ще е интересно и на другите.Макар че понякога спонтанните неща впоследствие се оказват правилни и не е необходимо много много да му мислиш.
Да не изпадам в среднощни многословия,благодаря ти за така сърдечните и мили думи!
Поздрави! :)