Неделя 12.38

     Поглеждам разсеяно към чашата с кафе.Двадесетина минути вече гледам разсеяно насам-натам.Леко прохладна засенченост и дружелюбно августовско слънце.Неделна обедност.Спокойно време,в което да събереш мислите си.Или време,в което да не мислиш за нищо.Та и аз така.И първото и второто.Без да се усетя,насочвам вниманието си не към самата чаша,а към стъкления плот на кръглата масичка и по-точно към отразеното от него.Изведнъж пред очите ми се разкрива един пъстър шарен свят,който прилича на парченца от неподреден пъзел или пък подреден такъв-въпрос на нагласа и индивидуално възприятие.Синьо лятно небе,ошарено от бели пухкави облачета.Ъгълче от покрива на близката сграда.Дървото,което ми прави сянка,чийто листа потрепват нежно от лекия ветрец.Техният светлозелен цвят е в хармония с бялото на парчето отразена тента.Някъде иззад един клон наднича даже и мартеница,дочакала тазгодишните щъркели,а сега тъжно наблюдаваща приготовленията им за дългото пътуване.Профилът на островърха къща от началото на миналия век намира място в тази богата на живот картина.Кипарисовото зелено на храстчето вдясно от мен се пъчи на преден план.Няма да пропусна и кафявите облекалки на плетените столове,че даже и чашата с кафе,от която започна всичко.
      Внимателно вдигам поглед и се оглеждам наоколо.Да,обкръжаващият свят е почти същия,но като че ли липсва тази приказност,която струи от кръглото стъклено отражение.Все пак си давам сметка,че се наслаждавам и на едното и на другото.Точно пред мен е прошарено жълтата поизгоряла трева в основата на дървото,врабчето,което за миг кацна там и отново отлетя,елегантно кръжащият над главата ми щъркел,нетърпеливо избутващите се в небето облаци.Да,август е умел художник на такива прелести.
     Споделям приветливата усмивка на момичето,което ми сервира кафето и се усещам лек и ефирен.Нещо повече-усещам се тук и сега-като част от цялата картина,която се опитах да нарисувам с думи.Понякога и само толкова му е достатъчно на човек в един неделен августовски следобед.
     И вие ли мислите така? :)







        P.S. А дали не беше по-добре просто да снимам това живописно отражение и да ви оставя мълчаливо да му се насладите?
Честно казано,все още вярвам в силата на думите и за мен е  едно такова простичко удоволствие да се опитам да опиша момента,който ме е впечатлил.
Пък и нямах фотоапарат със себе си,а телефонът ми е един такъв старомоден и не прави снимки. :)

      P.P.S. Докато пиех онова кафе днес,се замислих,че тук съм почти пет години и напоследък не толкова често влизам в профила си и пиша коментари.Моля за извинение всички верни приятели тук,които намират време да се отбият и да ми сложат по един лайк.Особено удоволствие е за мен да бъдем заедно и да се разбираме точно по този начин - пишейки и четейки.Напоследък не останаха много хора,които да споделят наслаждението от такъв вид естетично-емоционално общуване.Понякога ми става тъжно от това,но връщайки се тук при вас,надеждата ми се възвръща и пламъчето на тази постоянно духана от вятъра свещичка се усилва.
      Благодаря ви!
                                                              shining

Чрез твоята ведра съзерцателност се озовах в този красив момент с приятно изживяване - да се почувствам тук и сега!Най-вероятно се различава от твоето, но за мен беше удоволствие!Благодаря!Хубави,вдъхновени дни!
п.п. за съжаление съм от хората в blog,които нямат възможност(от известно време и не ми е ясно по каква причина)да гледам клипове - малшанс да видя твоя поздрав:)

Благодаря ти за добрите думи,вярвам че думите и емоцията ми са стигнали до теб!
Радвам се,че съпреживяваме заедно малките красиви неща около нас.
Ето ти линк към клипа:
https://www.youtube/watch?v=VbllKfOnBrA
това е музика,която открих за себе си наскоро.Много ми действа релаксиращо и събиращо някак си.Приятно слушане и също и на теб желая хубави летни дни!
Приятна ми беше компанията ти!

И аз ти благодаря! От сърце! Хубаво е, че си предаваме мисли и думи, изживяни и споделени моменти! Вълшебна е връзката между хора , с които можеш да съпреживееш аромата на кафето, червеното на розата, красотата на сезоните, самият живот :)))! И аз изживявам любимото лято всеки миг, така както аз умея!
Поздрави!

Приятно ми е да сме заедно и да споделяме такива усещания и емоции.
Розата е от нашата градина,съвсем автентична така да се каже. :) А по-важното е,че я споделям от сърце с всички вас.Както и кафето.Както и хубавите емоции.
Благодаря ти,радвам се,че се отби!

Чудесен текст - и като описание, и като изживяване! Пълни очите - и сърцето! Благодаря ти, shining! Поздрав с едно любимо стихотворение на Ат. Далчев:

Огледало

Ти го чакаш от години цяли —
чудото дохожда всеки час.
Виж хамалина пред нас,
който носи огледало.
Той върви. И в огледалото израстват
улици, къщя, стобори,
а от дъното му светло идат хора
и като от клетка птици автомобили изхвръкват бясно.
В миг разлюшкват се площади:
дървеса,
стрехи и балкони падат.
Блясват сини небеса.
Ти не се учудвай, че хамалинът
е приведен и върви едва!
Носи той в ръцете си човешки цял един
нов и дивен свят.

Атанас Далчев
1937 г.

Благодаря и аз!Както казаах по-горе - пламъчето на свещичката се усилва от такава съпричастност и съпреживяване на песъчинките красота около нас.
Благодаря и за стихотворението,наслада за душата!Надявам се,че и компанията тук ще го прочете.
Поздрави! :)

Дали случайно или не, прочетох текста точно днес - в неделя по обяд.
Почувствах някаква ефирна нежност, насладих се на споделения
момент. Описал си го толкова хубаво! Удоволствието е в малките неща.
В сегашния миг, с мечтание за бъдното...
За огледалните отражения - много ми се иска да ти разкажа една
приказка, но все още няма как. Само бих споменала, че Вечността
се гради на огледалните отражения:) Някой ден може би ще разбереш
какво имам впредвид!
Поздрави слънчево момче, не спирай да ни докосваш с думи,
когато имаш настроение и желание. Думите са мост - през времето, понятията,
желанията, световете, миналото и бъдещето, през цялото ни съществуване...
Орисани сме да вървим по този мост денонощно.
Важно е само да изберем да вървим по този мост с вяра и любов!
:)

Аз много ти благодаря за този коментар!От една страна е удоволствие,когато някой усети емоцията ти и такава една споделеност стопля сърцето.А от друга страна винаги съм смятал и възприемам такива коментари като твоя като нещо,което допълва и обогатява постинга ми.И много се радвам за това.Да,думите,с които се докосваме един друг и мостовете,които те изграждат...Напълно приемам казаното от теб.То просто докосна душата ми и затова съм ти благодарен.Също и това за отраженията и Вечността...ееех,толкова още много неща има да учим,вървейки по пътя. :) Но да,права си - с вяра и любов!
Благодаря ти за всичко,изключително вълнуващо ми беше да прочета коментара ти!
Поздрави и от мен и до нови срещи!