Тя се събуди от галещия допир на първите слънчеви лъчи.Меката оранжево-златиста светлина се разливаше навсякъде и поздравяваше живите същества с доброто утро.Отблясъците сияеха и заживяваха свой собствен живот.Енергията се усещаше с всяка фибра.Утрото беше красиво и пролетно.Всемогъщият слънчев организъм изпращаше милиарди молекули топлина, която милостиво се разпределяше поравно за всички.
      Тя се протегна сънливо и отвори очи.Капка роса се търкулна надолу към благодатната земя.Безброй пречупени лъчи заблестяха като безценни диаманти.Като че жадни устни приеха този освежаващ нектар и той изчезна за миг.Вълшебството отново се бе случило.
      Тя разкопча виолетовата си дрешка и финото кадифе приканващо зашепна.Усмихна се на слънцето, на капката роса, на всички живи твари наоколо.Тази невинна кокетност си беше съвсем естествена и разбираема.Наоколо заблестяха усмивки.Феерия от доброта и нежност.
      Тя повтаряше и повтаряше този ритуал утро след утро.Особено и харесваха тези слънчеви мартенски дни.Снежната мразовитост беше вече само спомен.Всичко изглеждаше толкова хубаво,толкова празнично.Изпълни се цялата с копнеж.Искаше и се това да продължи вечно.
      Тя приемаше всеки миг на тази земя с непресторена радост.Не се замисляше много много за онези огромни същества, които понякога се появяваха изневиделица и стряскаха по-плашливите и посестрими.Поглеждаше с вяра и надежда към слънцето и изпитваше огромна любов към това чудновато огнено кълбо.Неговата светлина, неговата топлина, енергията, която получаваше от него, осмисляше нейното съществувание.
      Малката теменужка така и не разбра какво точно и се случи.Един ден тъмна сянка за миг се надвеси над нея и прекъсна щастливото и съзерцание.После всичко потъна в мрак.Тя не знаеше и никога не разбра за съществуването на паралелните светове.Но поне си поживя щастливо.

                                                          shining


                                                                                                               

"Феерия от доброта и нежност." И красота! И предупреждение! Добро и зло, любов и омраза, живот и смърт съществуват паралелно и трябва да бързаме да живеем - щастливо и в хармония, докато някое злощастно съвпадение не ни е прехвърлило в другото измерение. Красиво и поучително!
Благодаря ти, скъпи shining!
Честит празник!

и вълнуващо описание на живота на една теменужка!Прекрасно би било и ние да имаме такова чудесно усещане за ежедневието както и обич към природата! Финала на разказа ти натъжава наистина но ни напомня че е необходимо да се замисляме за" паралелните светове" около нас!Впечатли ме и много ми хареса историята!Поздрави!

Честит празник и на теб!
Наслаждавайки се на теменужките, игликите и всички цъфнали прелести наоколо, ми хрумна да опитам да погледна на света от тяхна гледна точка.Не знам дали съм успял, защото няма как да ги питам. :) Но пък сигурно съм предал моето усещане за нещата.Благодаря ти за добрите думи! Поздрави!

Честит празник!
Да, сигурно има на какво да се научим дори и от една теменужка.Стига да го искаме.Тъгата и щастието често вървят ръка за ръка и изобщо всичко е шарено и многоцветно, а не черно и бяло.Така че,права си- и на мен ми харесва точно такъв финал на този кратичък, но от сърце разказ.Поздрави и до скоро!

И ако само умеехме да се усмихваме на всяко утро, сигурно щяхме да можем да събуждаме щастието в нас, не да го чакаме да се зададе отнякъде. Прекрасен текст! Поздрави!

Благодаря ти за хубавите думи,така си е,същността на нещата си е дълбоко в нас,за жалост много пъти нещата в реалността не се подреждат така,както всъщност би ни се искало!Поздрави!

Природата е съвършена и щастлива,
защото живее естествено,
по законите на Бог!
Сетих се за оня чуден пастир
от разказа "Изповед" на Елин Пелин.
с неговата блага усмивка като ангел,
който пази всяка живинка
със звънчетата на краката си...
И ние живеем под звездите.
Паралелните светове се пресичат.
Вълнуващо е твоето творение!
Поздрави!

Благодаря и за тези добри думи!
Сега си спомних за чувството,което изпитах миналата година по това време,когато се загледах в теменужките и много силно ми се прииска да напиша нещо хубаво за тях.
Много харесвам смислените и от сърце коментари.Поздрави! :)