Какво значи обществена поръчка? Ако се понапънем да измислим дефиниция, ще кажем, че е вероятно нещо, което обществото възлага някому и му плаща, за да го извърши в името на добруването на същото това общество. Плащането е разбира се с обществени пари. Вашите, нашите, моите, твоите. Няма наши и ваше, няма мое, твое…всичко е Берое…туй, де общество.

Огледайте се навън и с изумление ще видите, че днес в Отечество Любезно, Как Хубаво Си Ти сме заобиколени от обществени поръчки.  Живеем в едно постоянно поръчващо общество.

Посочете ми един мащабен държавен обект, който да не е бил изграден чрез обществена поръчка…

Как се казваше в онази стара поговорка? „Който плаща, той поръчва музиката“

Хм…представете си, че отидете в една кръчма…Добре ,де…знам ,че вие ходите на театър, а не като мен простака на кръчма, но само си представете.

Весело ви е, хубаво ви е и плащате някой лев в питиепродавницата, пък поръчвате на живата музика да ви изпее някоя песен. И изпълнителят на вашата поръчка почва да пее…малко фалшиво, ама със страст и с голямо желание.

След това с цялата ви компания отивате в друга кръчма и там, сърцето ви нали играе, пак искате да поръчате една песен на тамошния музикант…Вадите пари от джоба си, плащате си и заръчвате да ви изпее любимата ви песен…

И изведнъж…ха!!! На сцената до орекстъра запява същият онзи певец от предната кръчма. Пак пее леко фалшиво, ама го прави със страст и с желание…

Брех, мама му стара, аз съм се напил, май – си казвате и отивате на трета кръчма, за да изтрезнеете. Там отправяте молба към управителя , ако е възможно някаква тиха музика да ви пуснат, защото нещо имате главоцеп, и изведнъж откъм оркестъра чувате познат глас. Що да видите. Същият певец, пее с голямо желание, леко фалшиво и със страст „Тиха нощ, свята нощ“

И където и да отидете през нощта, навсякъде излиза все тоя певец и пее за вас. Пее леко фалшиво, ама със страст и е  неуморен.

 Джаз, фънк, рап, рок, блус, госпъл, родопски песни, руски частушки, австрийски йодлери…все един и същ певец и все един и същ оркестър във всяко едно заведение, където отидете пеят и свирят за вас.

Тогава изтрезнявате или окончателно и безвъзвратно се натрясквате, за да не полудеете, защото като се огледате, виждате, че освен певеца и оркестъра навсякъде и сервитьорът е един и същ, готвачът е един и същ, и всичките те са навсякъде, където отидете. Винаги те. Само те.

Представете си, че където и да отидете, каквото и да правите, край вас се появяват винаги едни и същи хора, на които поръчвате и те изпълняват поръчаното от вас по един и същи начин.

Звучи налудничаво, нали…

Да, така е. Налудничаво е и ако такъв случай бъде описан в книга или във филм, критиката ще го определи като нещо глупаво и изтъркано и изсмукано от пръстите. Вероятно и читателите на този текст ще кажат „Тоя серсем какви ги е написал“

Но ако тези съвпадения постоянно се случват в живота ви?

В някакъв момент разбирате, че тези постоянно повтарящи се изпълнители са холдинг, наречен „Ден и нощ кънсълтинг“ или „Нощ и Ден груп“

Ако имаме възможност да чуем какво си мисли управителят на  холдинга, може би ще чуем нещо такова.

„Ето, тамам сега му е времето, ама липсва кураж….Ех, да те пипна аз тебе обществената поръчка и не ми трябва много, две годинки да ме оставят, па ела хортувай ти сетне с мене…“

Простете ми кощунството и лудостта да докосвам и променям текст, написан от Алеко Константинов.

Но си мисля, че днес  един или двама или няколко алчни родни предприемачи не мечтаят да сложат ръка върху управлението на Солунската митница, а върху изпълнението на някоя голяма обществена поръчка.

И без да разберем, животът ни се е превърнал в обществена поръчка. Само че поръчаните сме ние.

Поръчителят е един и същ, изпълнителите на поръчките са едни и някой друг, а не ние, плаща с нашите пари.

Накрая и резултатът е един и същ. Разбираме, че поръчката е била изпълнена малко или много фалшиво, но с много желание и със страст…и с печалба за някой, разбира се.

И тогава като се възмутим, може да изгонят фирмата „ден“ и да дадат поръчката на фирмата „нощ“, ама те всъщност и двете са от групата „Ден и нощ“, така че…всуе се морите.

Яжте, пийте и поръчвайте музика, пък не слушайте много какво ви пеят.

Айде наздраве.