Вървя по улицата на малкия си роден град,а върху главата ми се сипе прашеца от цъфтящите липи.Петък е.Пазарен ден,изобщо суетня.Ароматът на липов цвят се носи във въздуха и прониква като че ли през всяка една частица на тялото ми.Ароматите...Чрез тях усещаме местата,където се случва да бъдем,където прекарваме дните си-ежедневни и празнични.Ароматите-и в пряк и в преносен смисъл,ако ме разбирате.Ето,след малко сядам в близката закусвалня,известна и ценена тук.Закуските се приготвят на място и привличат с аромата и вкусотията си много хора.Но...всеки с желанията и претенциите си.Седя си аз,отпивам ароматно кафе и предъвквам вкусно цървулче/закуска със яйце,сирене,шарена сол и преплетена отстрани-сигурно оттам и цветистото име :) /.Та наслаждавйки се на това,си зяпам през прозорците и гледам пъстроцветната петъчна тълпа отвън.Също така виждам как пред щанда вътре се заформя малка,но бързо нарастваща опашка за желаещи банички-онези класическите правоъгълни и издължени.В момента има домашна вита баница,бюрек,милинки,пици и още няколко вида закуски,но не-тези хора чакат точно от онези банички.И когато ги изнесоха в две тави отвътре-току що изпечени,разпродадоха се буквално за секунди-ей така-парещи и ароматни,привличащи неустоимо своите верни почитатели.След малко дочувам реплика от съседната маса: " -Еех,какви банички имаше едно време...ама хайде..." Имам чувството,че съм в някакъв филм,където можеш ей така да прескачаш от време на време и от място на място без никакво усилие.За ароматите ми беше думата,дано ме разбирате,не само в буквалния смисъл,но и в по-широкото му понятие,като да речем,това какво кара човек да има точно определен вкус и никога да не се разделя с него.
А иначе-обичам да се потопя в атмосферата на дадено място,да се слея с множеството,да вдишвам ароматите,да чувам думите,да попивам настроенията и да се усещам част от всичко това.Може би заради това се разприказвах толкова за тези банички. :)

     Всъщност искам да ви разкажа за Индия и то в снимки,надявам се ще ми простите лирическото отклонение. :)

     Обичам снимките от първа ръка и то в най-суров вид - такива и ще ви ги покажа.В случая не съм ги правил аз /е,направи ги моето второ и по-добро "Аз"/,но надявам се да усетите поне един мъничък нюанс от иначе тъй ароматната Индия.И не очаквайте да говоря за забележителности-тези неща може да си ги видите в интернет.В случая става дума за едно надникване просто в тази колоритна и всъщност не толкова позната за повечето от нас страна.Това,по което ще си приличаме вие и аз в случая е,че усещанията ни ще са само от снимките,не е като да си наживо,но какво пък- и това е нещо.



Не знам с какво да започна,ще взема да ви покажа красавеца-белия паун от градския зоопарк.Впечатляващо,нали?





А ето го и белия тигър,като съм се хванал за бялото.





Тук се връщаме за малко на входа на зоопарка.Тази композиция е послучай 50
годишнината от откриването му през 1963г. -Nehru Zoological Park, Hyderabad





Хайде да хвърлим още един поглед вътре.









Всъщност има толкова неща за разглеждане тук,но сега ще превключим на съвсем друга вълна.


Да речем,че сме поканени на сватба и ни трябва сари.Тогава отиваме в един мол-бляскав и примамващ и остава само да си изберем:














Много неща в мола може да ни изглеждат по европейски,но не и саритата.А също и това:




Е,изрисуваните с къна ръце може да изглеждат ето така:




Все пак крайно време е вече да излезем на улицата.Нали това исках да ви покажа.Животът,такъв,какъвто е.Контрастен и причудлив.




Това тук са някакви хай-тек сгради,така че има и пешеходна пътека.А иначе може и да не срещнете нито светофари,нито пътеки,нито тротоари.Всичко тече в един поток.За несвикналите това може и да е плашещо.





Е,това си е просто една крава....Ама какви ги говоря и аз.Свещена крава.




А това-съвременна индийска рикша.




Ето ни на улицата:




Животът си тече...








Всъщност животът тече и тук в затворените комплекси,където живее...предполагам този,който може да си го позволи.





Те са достатъчно удобни и спокойни.













Тихи кътчета,като оазиси.И строго охранявани също.




Тук и децата се забавляват на спокойствие,а и майките се чувстват добре.




Може да се играе и крикет,има и басейн и куп други съоръжения за спорт и отдих.














Около тези водни площи може вечер да приседнеш на прохлада и раздумка.







Е,поразгледахме тук вътре и май пак ни влече навън...





Индия-страна на контрасти-може ли да се каже така? Не знам какво може да се почувства от няколко снимки...Нещата не са само черно и бяло.Шарен свят.







И така,излязохме отново извън оградата и се вливаме в неспирния поток.




Жалко,че няма звук.Но нека да оставя това на вашето собствено въображение.




За да не ставам много отегчителен,засега ще спра дотук и мисля да продължа разходката в още една част.

Не знам дали ви остана някакъв привкус от това,което видяхте.Например привкус на Гулаб джамун-един традиционен индийски десерт.Какъв е ароматът ли на този Гулаб джамун? - ами аромат на....на Индия да речем. :) Сладникаво-опияняващ,лепкав,притегателен,загадъчен...




Тези колоритни индийки не мога да се стърпя да не ви ги покажа.С най-доброжелателни чувства.С каквито чувства и гостоприемство са били посрещнати и гостите от България.





Не знам защо ви показвам тази снимка от крепостта Голконда на финала на моя разказ.Оттам ще видите и още няколко снимки следващия път.
Сигурно гледайки през вратата, пак си мисля за Индия и за нейните аромати,нейния привкус,уникалност и многоцветие.Хилядолетна история и загадъчност...
Това е Индия.И още и още...




Днес много хора в България и по света отбелязаха първия Международен ден на йога.Радвам се,че пуснах този постинг точно сега.

А,щях да забравя.:)
Градът в Индия,за който ви разказвах,е Хайдерабад - столица и най-голям град в щата Телангана - това е в централната част на страната.

Е,приятно ми беше,до скоро!

To be contnued...

                                                                     shining

интересен разказ... и още...
Благодаря за споделеното преживяване.
С удоволствие прочетох и попътувах...
Поздрави, Галин !

Много ми хареса ! Пан

И на мен ми хареса разходката. Къде още другаде ще ни отведеш? :)

Но как беше с храната? Не получихте ли чревно разстройство?

Благодаря,Таня!
Да,вълнуващо е дори и само така,със снимки.Това си е една интересна страна,откъдето и да го погледнеш.А поради отдалечеността от нас,а и не само,си е една екзотична дестинация.Аз не знам дали някога ще ида там,но...никога не казвай никога,нали? :) Приятно ми беше заедно да усетим Индия по този начин!
Поздрави!

Благодаря! Наистина интересно място и толкова любопитности...А за красотата човек винаги трябва да има очи. :)
Приятно ми беше,поздрави!

Благодаря за добрите думи! :)
Ееех,има материал и за други местенца.Разни непретенциозни снимки като тези тук.
Но радвам се,наистина,на приятната компания!
Благодаря още веднъж и поздрави!

Благодаря!
За храната...човек като тръгне подготвен,попрочел това онова и ще знае от какво да се пази. :) Е,лютото е било навсякъде,но като не съм бил там не мога да кажа до колко.И тук си има хора,харесващи люто.Въпрос на вкус,усещания...
Поздрави!

Хубав постинг, и приятна разходка из Индия, предполагам снимките са от столицата?

Здравей,
не,не са от столицата.Както вече съм споменал в края на разказа си-това е Хайдерабад.столица,но на щат и четвърти по големина град в Индия.
Благодаря ти за добрите думи,приятно ми беше!

аз понеже съм твърде далеч от това хоби и затова много се радвам, когато някой споделя снимки от първа ръка...
Поздрави!:)

Да,благодаря,вълнуващи са тези неподправени впечатления,а също и да споделиш с някой,който ще разбере и оцени!
Приятно ми е,поздрави! :)

Най-после да си доставя това удоволствие - разходка задочно, благодарение на теб и по-нежното ти второ "АЗ"!
Много са ми скъпи твоите снимки от първа ръка, но както знаеш, повече се радвам и вълнувам на усета ти към детайла и вкусът към малките радости. Аз съм на опашката и обиколката много ми хареса от последния ред :)) Ти нали знаеш, че няма как да пропусна?! Индия е малко абстрактна за нашите представи, много различна и много загадъчна. Имам позната, която ходи там с групата по йога и беше наситена с разнопосочни емоции - сблъскала се с огромна мизерия и бедност, с мръсотия и чудати хора, но в същото време и с доста положителни преживявания. Сякаш два противоположни свята има в тази страна.
Аз искам да обърна внимание и на твоето лирично отклонение :). Образно описание на петъчен ден в град, далече от София, с аромат на спомени и вкусни банички. Бих опитала едно цървулче, фен съм на тестени закуски с яйца и сирене. Относно ароматите в пряк и преносен смисъл, щастлива съм, че има хора като теб, които ги забелязват и описват. Защото пък има хора като мен, които четат и разглеждат с удоволствие и разбиране ;):)
Грабна ме пак с картинката от твоя роден град, нали си обичам българското...
За край на разходката си пожелавам следващия път да не бъда на опашката, а да имам възможност да уловя емоцията ти от първа ръка.
Поздрави! :)

За такива коментари може само да си мечтае човек.Да си призная,много са ми по сърце смислените разговори.Когато разбираш другия,а и той те разбира,когато диалогът тече спонтанно,а превключването от тема на тема се получава като от само себе си,като при някакъв висш пилотаж.Рядко се получават такива неща.Рядко.Може би и затова ги чувстваме още по-ценни.Някак си интуитивно като че ли съм усещал,че ще усетиш и ти аромата на цъфналите липи и ще ти се прияде цървулче.Затова търпеливо и търпеливо те чаках да се произнесеш по индийската тема. :) И дочаках.И още как.Сега се чувствам като преял.Душевно.Е,преяждането е вредно,за душевното не знам.
Благодаря ти,много ти благодаря! То пък взе че наистински ми се прииска да поседнем там-на по цървулче. :)
Хубаво,хубаво е усещането на взаимна споделеност на малки радости и дребнички детайли от света около нас.
Цяло щастие е за мен,че си тук,дано не ти прозвучи пресилено!
Поздрави и до скоро! :)