Утре
Христо Фотев
Как си отива този ден,
край мен, над мен,
под мен, през мен.
Не искам — но умирам аз
със всеки час,
със всеки час.
А утре — денят ще бъде друг.
И аз ще бъда друг —
ще стана в пет,
по-строен и по-радостен от звук
на тържествуващ,
сребърен
тромпет.
Със веселия слънчев барабан
на слънцето ще тръгне моя пулс.
Аз ще приличам малко на пиян
и ще си върна хубавия вкус —
соления — към този свят и пак
ще съм щастлив и радостен и здрав.
Ще искам пак да съм моряк —
моряк
на кораба, наречен „Бенисаф“.
Как искам — искам да обичам аз,
а може би съм малко закъснял…
И да обичам с пеещата страст
на жерав, който дълго е летял.
Ще съм моряк. Здравей, мой капитан!
Мой капитан, аз утре ще съм здрав…
О, веселия слънчев барабан.
О, „Бенисаф“.
Наистина, деня ще бъде друг.
Кълна се — утре аз
ще стана в пет —
по-строен и по-радостен от звук
на тържествуващ,
сребърен
тромпет.
Как си отива този ден,
край мен, над мен,
под мен, през мен.
Умирам — но се радвам аз
на всеки час,
на всеки час.
и ако ми позволиш ще ти напиша нещо от него ...
...Ти не питай кога? И защо? И къде?
В коя тъмна страна - и държава
е възможно да се продаде
това - което не се продава?
Оцелявай - но не на всяка цена!
Обещавай се - но не обещавай!
Ето идва нощта - с една страшна луна...
Лека нощ, скъпи мой,
и прощавай!
Христо Фотев
http://stela50.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/07/27/priemam-vyzhititelniia-risk-spomen-za-hristo-fotev.583008
И Класиката в жанра - " Ах този джаз " ... Прощаване с щастието , с живота ...
Харесва ми идеята ти и постинга... Приятно ми беше да ти гостувам !
Много от моите постинги са идеи, хрумнали ми на момента и докато не ги осъществя, докато не ги видя публикувани, мира нямам. Разбира се понякога не става така от раз, изисква се време, за да се подготвят и изпипат нещата. Но в случая става дума за нещо, което те е развълнувало и много ти се иска да го споделиш, ама веднага. Иначе като чернови отлежават разни идеи, поне десетина, но не им е дошло времето, а може и да не дойде. Е, не искам да се правя на някакъв професионал, защото не съм такъв, всъщност харесват ми и постинги с по няколко думи дори, но искрени и казани от сърце. Много им се радвам, но жалко че те са само като пробляснали звездички, които бързо угасват, а аз търся по-дълготрайно общуване, споделяне и малко съм разочарован в този смисъл на петия си месец тук, но както ми казваше Чайчето от глухарче-" недей да имаш очаквания, защото ще се разочароваш, а обратното винаги може да те изненада приятно." Е,права е, ама и аз нали съм си аз, и продължавам да се надявам. А иначе и аз като твоя предишен пост с песента, просто реших да припомня Ах този джаз, но ме зачовърка нещо отвътре и сложих и стихотворението. Приятно ми беше и на мен! поздрави!
Останалото е... мълчание.
11.10.2012 11:47
