През живота си се учим на много неща. Има уроци,които научаваме от първия път, за други ни е необходимо известно време, а някои уроци хората така и не научават дори и за стотици и хиляди години.

"Представи си всички хора да живеят в мир.Сигурно ще кажеш,че съм мечтател..."

Всеки урок е стъпка напред и стъпка нагоре. Дали ще повярваш или не,това е твой личен избор. Представете си един клас,в който никой не си е написал домашното,никой не си е научил урока. А звънецът за началото на следващия час е ударил и заглавието на новия урок вече е написано на дъската.Колко от всички ще се справят с новото предизвикателство?
Как мислите, ученолюбиви ли са хората?


                       ***************************************************


В едно училище, в един трети клас, симпатичните малчугани имат час по емоции. Да,този предмет няма да го видите в официалната програма. Това се случва,защото една идея се е родила и осъществила,благодарение на всеотдайността и вярата на две дами, две майки, че всеки един урок за живота би бил полезен за техните,за нашите деца. Една класна ръководителка все още вярва,че училището е мястото,където могат да се научат толкова много неща,дори и извън учебниците и учебните програми. Идеята живее и си прокарва път,макар и трудно. В класната стая има табло.Там са залепени някои детски размисли за толерантността - именно това е била темата в един от последните часове по емоции. Аз познавам тези деца. Те всички са много добри и всички много искат,ако може по-често да имат такъв час по емоции,защото в него се случват толкова интересни неща. С интерес и удоволствие чета написаното от децата и им пожелавам да научат може би най-важния от всички уроци - да бъдат хора! Сигурно и вие ще им пожелаете същото,заповядайте да надникнем:















"Ех,че трудна за произнасяне и за писане дума,та ние сме просто на девет..."


А нещата опират и до куп други правила,които ни учат как да живеем заедно с другите.Като например ето тези:




Винаги когато чета или просто разглеждам написаното,сътвореното от детската ръка, в такива случаи ме обзема едно усещане за чистота,неподправеност,симпатична наивност може би... Да,децата отразяват по един или друг начин наученото от възрастните,от големия и все още недотам разбираем свят,но те все пак са си деца и техните послания носят една особена сила.Силата на чистата душа.

Впрочем препоръчвам ви да хвърлите едно око на клипа,според мен си струва.

                                                                                                              shining

за инициативността на двете дами и желанието си да предадат на малките си възпитаници колкото се може повече за ценните неща в живота!И си личи - доста са напреднали децата и явнo им е интерес но!
Поздрави и за теб ,че повдигаш тази тема която е важна за всички нас като хора!Със сигурност проявата на толерантност и разбиране са белег за духовна извисеност!
Поздрави!Хубава вечер!

Да,поздравления заслужават за нещата,които тези хора са направили безкористно и от сърце,а децата биха могли да се научат и на добро, и на лошо-не зависи ли от нас-възрастните това?
Благодаря ти за коментара и за добрите думи,темата кога ли не е била важна,само че колцина го разбират и осъзнават?
Хубава седмица!

Чудесни са всички инициативи в позитивен смисъл и имам наблюдения, че в момента в повечето училища те са доста и касаят разнообразни теми. В училище е прекрасно! Въпросът е, че там не се научава истинският живот или по-точно - не и в час... Научава се из коридорите, из улиците, из моловете.......... и ако има добра предпоставка - вкъщи също. Да бъдем хора е понякога абстрактно понятие, предвид последните събития в Париж, примерно. Как се обяснява на дете в трети клас подобно ......хммм, извращение? Живеем в ада, не съм черногледа, но така си е. Толерантност означава първо здрав разум.....
Ти продължавай да се впечатляваш на красивите случки, аз също го правя. Дано има шанс за един по-добър свят.
Поздрави! :);)

Дискусионни теми са тези за училището и какво става и не става там,може би някой път ще си поговорим повече за това :)))
Навсякъде може да се научи нещо,дори и в моловете-това е живота просто.
Децата в трети клас са достатъчно големи смятам, да разберат много неща,стига да има кой да им ги обясни правилно.
Както и да е,благодаря ти за коментара,за отношението,а впечатляването ни от красивите неща като че ли ми прилича като на една отчаяна стъпка да запазим себе си,собственото си аз от повсеместния разпад.Но може и да не съм прав.
Да,вярата ни в един по-добър свят е хубаво нещо.Вярата...за къде без нея.:)))
Поздрави и приятни януарски дни!