Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.09.2016 07:07 - Сърничката,котенцето,гълъбчето...и любовта
Автор: shining Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2329 Коментари: 6 Гласове:
12

Последна промяна: 04.09.2016 10:07

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
***
    Всъщност като се замисля може би трябваше да обърна заглавието на този постинг наопаки - Любовта и сърничката,котенцето и така нататък. Защото любовта е 42. Или с други думи отговора на Живота, Вселената и Всичко останало. Присетих се за Дъглас Адамс и неговия велик "Пътеводител на галактическия стопаджия", но на какво се опираме, в какво вярваме всички ние, крачейки, летейки, пълзейки всеки в своята галактическа вселена от какви ли не обърканости, мъглявини, черни дупки, падащи звезди и така нататък. Не е ли това любовта?


***
   Наскоро реших да прелистя един стар сборник с грузински разкази и попаднах на "Сърничката разказва" - един разказ, който когато го четеш, не знам какъв трябва да си,за да останеш равнодушен. Предлагам ви тук първата от петте му части. За мен беше много богато духовно изживяване да чета и да чувствам, да чета и да усещам, да чета и да съпреживявам. Разбира се, който прояви интерес какъв е краят на разказа, предполагам може да си го намери в някоя библиотека. Автор е Важа Пшавела - това е псевдоним на Лука Разикашвили -  поет и писател - един от класиците на грузинската литература, живял във втората половина на 19 и началото на 20 век. Признавам си, че го открих едва сега, но какво пък - не е ли хубаво ако може всеки ден да си правим по едно хубаво малко вълнуващо откритие?


***
   Преди две години разказах тук в един постинг историята на тази котка по-долу, която поживя и умря, отровена от лошотията у хората. Историята би могла да има продължение - втората снимка е на рожбата на тази котка. Тя незнайно как оживя, имаше си котенца миналата година, едно от тях беше особено любвеобвилно. И все пак тази втората котка до края на живота си остана плашлива и почти не позволяваше да бъде докосвана, въпреки че търпеливо чакаше всеки ден стопанката на къщата да се върне и да и даде нещо за ядене. И гледаше с едни такива чисти, добри очи...За жалост малките котенца се затриха някъде, чу се, че и те не са оживяли, после, през тази пролет, котката отново си имаше котенца. Обаче съдбата и се оказа също толкова трагична - прегази я кола и котенцата и останаха съвсем съвсем мънички сами. За щастие се намериха добри хора, които се грижат за тях и те засега растат що годе нормално. Третата снимка е на едно от тях - досущ като майка си и баба си от по-горните снимки. Че и погледът му е същият. 
Не знам доколко е интересна тази котешка история, но си давам сметка за това колко сложно са преплетени съдбите на всички живи твари по тази земя.


***
   Гълъбчето от снимката е едно приятелче, което вече две години редовно идва на този перваз и очаква да му оставим нещо за ядене. Накуцвайки с едното краче, можеш да го познаеш още преди да си го видял,защото потропва по по-различен начин по ламарината. Когато се появят и други гълъби,то стеснително отстъпва встрани и изчаква, а когато отлетят, отново се връща да си покълве от семенцата.
   Двойката щъркели, които имат гнездо на комина на съседната къща вече отлетяха, заедно със своите рожби на юг, а това е просто един миг от тяхното ежедневие отпреди половин месец. Всяка година те се връщат отново и отново. Веднъж решиха да им развалят гнездото, защото пречело на комина. За щастие надигнаха се и добри гласове в тяхна защита и те отново са си там.


***
Наистина, дали не трябваше да напиша заглавието ето така:
Любовта, сърничката, котенцето, гълъбчето, щъркелите и всичко останало?



                                                                   shining





image


image


image


image


image





                          Сърничката разказва
                              /Важа Пшавела/

   Още съвсем мъничка, а останах сираче. Съдбата ме ограби; рано осиротях; красивото ми кожухче на бели точици е съвсем тънко и косъмчетата ми са късички. Рогата и зъбите ми едва-що покарват и копитата ми още не са заякнали.
   Скитам без посока. Ето вижте как съм си разкървавила краката - нараних се, като слизах в клисурата при водопада. Сърцето ме боли от мъка...боли ме... Бедната мама! Как ме галеше, когато беше жива: даваше ми да суча, трепереше над мене, пазеше ме от всичко, а сега кой ще защити мен, нещастната! Откакто загубих мама, постоянно ме мъчи жажда. Наквасвам муцунка в утринната и вечерната роса по тревата, но и това не може да утоли жаждата ми.
   Всичко ме плаши и хвърля в трепет, мене беззащитната. Скитам се безцелно и чакам всеки ден смъртта. Господи,колко врагове имаме!
   Неотдавна излязох на една полянка...Огледах се наоколо. Изведнъж чувам страшен крясък над мене. Погледнах нагоре: грамадна сива птица с отворен клюн, прибрала криле, се носи право срещу ми. В ужас се спуснах към гъсталака. А тя,противната, не можа да се задържи и се пльосна тъкмо на мястото, където току-що стоях. Тръпки ме побиват, като си спомня извития и клюн и острите нокти. Тя злобно завъртя жълтите си очи, не ме намери, едва се измъкна от бодливите къпинови храсти и сърдито отлетя. А аз стоях зад дървото с разтуптяно сърце и не я изпущах из очи.
   Мила моя горо! Единствена ти ме пазиш досега, инак не би останало вече и косъмче от моето кожухче. Сърцето ми усеща, че няма да се укрия от враговете.
   Нищичко не зная за живота - само една седмица поживях с мама. Тя ме учеше как да различавам приятелите от враговете. А сега кой ще ме учи? През нощта се вмъквам в най-гъсти храсти, но и там няма мира от мушици и комари. Хубаво се живееше с мама, дишаше се свободно...
   Живеехме си с нея в гористата планина, дето се извишава между две клисури. Гъстата гора ни беше родна стряха. Нарочно си избрахме най-затънтено кътче. Мама обикновено лягаше на някоя височинка, а аз се настанявах до нея.От три страни ни закриваха дърветата, а към четвъртата мама току поглеждаше. Понякога тя наостряше уши. И аз понякога ще я погледна и също ще изправя ушички. Три пъти ни се случи да чуем необикновен шум: той не приличаше на ромоленето на потока, с което бях свикнала, нито на суетенето на дрозда, нито на чукането на кълвача, нито на пращенето на паднала от дървото суха вейка, нито на шумоленето на листата, подухнати от ветреца. И аз забелязах - щом чуеше странния шум, мама скачаше и тревожно ми шепнеше: "Дете мое! Бързо след мене!" И побягвахме колкото ни държат краката. Тогава не знаех, не можех да разбера от какво толкова се боеше моята майка. О,сега вече много добре знам!
   Колко врагове имаме! О,човече! Защо не изпитваш поне малко жалост към мене, мъничката? Защо ме лишаваш от щастието да припкам на воля по прекрасната зелена трева, да стоя спокойно на скалата и да се наслаждавам на полъха на вечерния ветрец?
   Не смея да напусна гората. Ако се случи да изляза в окрайнината, умирам от страх. Трябва постоянно да бъда нащрек, да се озъртам на всички страни, да се крия зад дърветата и скалите или да стоя в гъсталака, дори като паса, примирам от страх!...
   С какво съм се провинила пред тебе, човече! Кажи, с какво? Или какво беше виновна пред тебе бедната ми майка? Нима тя ти отнемаше питието или храната? Защо я уби и ме остави беззащитно сираче?
  О, хора! Вие сте ловки и силни и нямате никаква жалост към нас! Не разбирате, че и ние обичаме свободата; с безжалостното си сърце не чувствате, че и ние обичаме живота и природата: и шумоленето на листата, и ромола на потоците, който винаги слушам със затаен дъх, и шушненето на тревите: че и ние обичаме да припкаме с другите горски животни.
   Пак ти, човече, с кръвясали очи ме преследваш и още хиляди такива като мене, слаби и беззащитни... Ти се промъкваш безшумно. В ръцете си държиш смъртоносно оръжие и вероломният ти куршум ни отнема живота!





Гласувай:
12



Следващ постинг
Предишен постинг

1. stela50 - Здравей, Галин... Великолепен постинг !
04.09.2016 09:35
Може би няма значение как ще подредиш думите - всичко и винаги
е свързано и стига до Любов... до доброта и сърдечност,
до нежност и топлота... до ЛЮБОВ !
Благодаря ти за споделеното. Прекрасно е !
Хубави почивни дни !
цитирай
2. donchevav - Прекрасен постинг - споделени м...
04.09.2016 09:44
Прекрасен постинг - споделени мисли, снимки, чудесен разказ! С годините все по-болезнено изживявам всяко нещастие с животни - толкова са добри, беззащитни и трагично обречени от човешката жестокост и насилие. Ненавиждам лова - въпреки благородните подбуди, които ми изтъкват моите познати ловци. Особено лова в БГ - независимо от високите глоби на практика всеки си стреля, когато каквото си иска.
Темата за котките и за гълъбите ми е особено близка - благодаря ти, shining! Поздрави!
цитирай
3. emi1ts - Здравей shining!
04.09.2016 09:46
Да ,прав си за любовта - необходимо и ценно е да бъде винаги,преди всичко друго и е правилния отговор на всички въпроси за смисълa!Казваш ,че е хубаво да имаме вълнуващо откритие всеки ден!Написаното и публикуваното при теб е изобилие,което стига за много дни напред :) Благодаря !Хубав септември!
цитирай
4. shining - 1. stela50
04.09.2016 11:54
Да, така е,винаги всичко стига до Любов, но дали всички го усещат?Дълъг, дълъг е пътят понякога,но все пак хубаво е да осъзнае човек истинските ценности и да си направи своята равносметка. Благодарен съм ти за добрите думи, а за посланията - не съм се и съмнявал, че ще те докоснат!
Светли слънчеви дни и на теб! Радвам се да сме заедно!
цитирай
5. shining - 2. donchevav
04.09.2016 12:02
Да, това за лова е една деликатна тема, имам много приятели и познати, които са ловци, но с тях си говорим на други теми. :)
Котките и гълъбите са ежедневно около нас, но ти знаеш, че всеки реагира по своему на тяхното ненатрапчиво приятелство. И аз нямам намерение да давам съвет на никого как да се отнася към животните, просто споделям неща, които са ме докоснали. А грузинският разказ наистина си струва да се прочете целия.
Благодаря ти, че си съпричастна и радвам се, че и ти имаш чувствителност към тези неща! Удоволствие е да споделиш с хора, които ще те разберат.
Приятни септемврийски дни ти желая!
цитирай
6. shining - 3. emi1ts
04.09.2016 12:08
Да, вълнуващите открития са нещо много хубаво, а специално на теб ще ти кажа, че целият сборник с грузински разкази си струва четенето.
Любовта и смисъла на всичко! Разбира се, че си струва човек да вярва, да се стреми към това, да се бори за това.
Благодаря ти и аз съпричастността и добрите думи! Хубави дни и на теб!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: shining
Категория: Лични дневници
Прочетен: 750082
Постинги: 173
Коментари: 1422
Гласове: 5038
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031