Студените отражения в локвите леко потрепват от следобедния ветрец. Слънцето мята огнени отблясъци в прозорец от последния етаж на жилищния блок отсреща и се готви да се сбогува с мен. Парче тухла по средата на утъпкания черен път, криволичещ между позастарелите вече панелки. Колата ми търпеливо се провира известно време между все по-дълбоките кратери. Спирам до един шипков храст,избуял зад гърба на редицата гаражи. Той е препълнен с червени шипки, които кокетно се оглеждат в ръждясалите ламарини на уж временните постройки. Вдигам очи и поглеждам напред. Тополите с опадали листа мълчаливо приемат своята съдба на едни самотни рицари, стърчащи над всичко и над всички. А ето ги и свраките. Една припряно се къпе в бозавата локва. Друга е клъвнала цял орех в човката си, но като че ли не знае какво да го прави и след известно суетене го зарязва от другата страна на пътя. После се присъединява към други свои посестрими, с любопитство изследващи черните полиетиленови чували, струпани току до два сиви грохнали контейнера. Малко вляво от тях един изоставен прозорец тихичко охка, облегнат на олющен електрически стълб. Накъдето и да обърнеш поглед, силуетите на сградите, прислоняващи в себе си стотици люде, оформят сивожълтеникав фон. Горе, в студеното небе, самолетни следи очертават успоредни линии и елипси. Тук долу, под носа ми някакво куче търси нещо си и отминава мълчаливо. Стъклата на колата постепенно започват да се изпотяват. През тяхната мъглявина наблюдавам пастелните багри на настъпващия залез. Като че ли започва да ми става студено. Гледката към гаражите от другата страна на пътя е препречена от голяма безформена купчина пръст. От нея стърчат изсъхналите скелети на различни бодили. Котка прибягва през пътя и се скрива зад пръстта.
     Шипковият храст до мен оживява. Едно врабче се е сгушило и с благодарност кълве размекната и пълна с витамини шипка. Ако не са ритмичните движения на човчицата му може и да не го забележа, защото напълно се слива с бодливите клонаци на храста. Някаква кола преминава отстрани, но врабчето не и обръща внимание и продължава следобедната си закуска. Всепроникващият хлад все по-настойчиво се настанява вътре в колата. Слънчевото отражение почти се е стопило вече и отиващият си ден започва да посивява. Лакомото врабче подхваща друго клонче с шипки. Мяркат се и други кучета, от устата на едно от тях отчетливо се вижда парата, която то издишва. Следите от самолетите още са си там горе и се разширяват и разстилат отгоре ни и все повече заприличват на чудати продълговати перести облаци. Време е да тръгвам, мълчаливото ми съзерцание е прекъснато, но пък това е повод да включа двигателя и да сложа край на всемирното застудяване. Е, поне на тази хлад, която неусетно се настани около мен. Няколко десетки метра и се вливам в потока от нетърпеливи същества, бързащи да се приберат на топло, при телевизора. Пардон, исках да кажа на топло при близките си хора. А там, на булеварда е съвсем различно. Клаксони, газ, спирачки, пак газ, пак спирачки, пак клаксони. И шарени реклами. И необятна сивота. Сигурно е заради залязващото слънце. Или може би заради отиващият си ноември. Но едно късче от него ще си оставя за спомен. Аз си избирам това с врабчето и шипковия храст. За вас не знам...

                                                    shining

Впечатляващо е!Преживян момент от живота със забележителна съзерцател ност,който ,според мен може би е бил с продължителност няколко минути но с голяма дълбочина - с твоя поглед и мироглед!Да,момента с врабчето е най-светъл и цветен но и с целия разказ споделяш едно уникално изживяване ,настроение и емоции!С пожелание за хубави и вдъхновени дни!

Да,наистина няколко минути,но спонтанно ми се прииска да опиша това,което чувствам,извадих едни листчета и набързо си нахвърлях мислите. :)
Радвам се,че посланията ми достигат до теб,както се вижда усещаш ги тия деликатности от заобикалящото ни ежедневие.Разбира се,не всеки би се заел да описва,но така е-хората са различни и това че просто мълчаливо съзерцаваш нещо не означава,че по малко си го изживял.
Благодаря ти,поздрави и на теб и уютни моменти в есенното ежедневие ти желая!

И в най-шумния, сив и безличен град може да се открие късче цветен, вълнуващ живот. Но трябва да имаш умение да съзерцаваш, сърце да почувстваш и вълшебно перо - да опишеш видяното и преживяното. Твориш вълшебства, скъпи shining, възхищавам се на умението ти да запечаташ така многопланово мига - да разпръснеш всичко на малки цветни стъкълца и пак да ги събереш, преподреждайки ги в причудливо, прекрасно творение - като в калейдоскоп! Поздрави!

Твоите думи освен,че ми стоплят сърцето,но и ми помагат да си се осмисля още по-добре,да си усетя личните усещания някак гледайки ги отстрани.Не знам доколко е вълшебство да опишеш мига,собствената си емоция и да си нетърпелив да я споделиш с другите,но вярвай ми- да гледаш в такъв калейдоскоп в компанията на приятели като теб и всички останали,които вземат отношение към скромните ми писания, е просто прелестно,прелестно усещане.И тогава наистина вече сивотата може и да не ти сивее толкова в сърцето, а безличността да ти нагарча.Когато се огледах вчера в цялата тази меланхолична картинка и имах няколко минути на разположение,аз просто поисках да направя,да напиша нещо,но то да се получи някак цветно.При цялата сивота и хлад.После се появи и врабчето и нещата съвсем се стоплиха.както ме стоплиха и твоите думи сега и разбрах,че моето послание е достигнало до сърцето ти.За което много се радвам.Благодаря ти,наистина! Поздрави и на теб!

Истински художник си! Четката на въображението ти и боите от емоции са ти от най-добрите! :)
Поздрави от мен и лека нощ с цветни сънища !
Поздравления!

Благодаря ти,споделените емоции и впечатления и тази задушевна обратна връзка са нещо много уютно в тези хладновати ноемврийски дни.
Поздрави и на теб! :)

Влизам в тази прекрасна есенна импресия и с радост, и с тъга откривам моите късчета ноември. Запазвам си кучето, залеза и шипковия храст:).
Благодаря за усещането! Поздрави!
Щастлива Нова година!

И аз благодаря за споделянето на усещанията! И за добрите думи.
Наистина ми е много приятно,че сме заедно-дори и в този хладноватичък ноември тук.Но пък важното отвътре да ти е топло на душата.А това се постига с приятели съмишленици,които трептят на твоята честота.
Поздрави и приятно посрещане на Новата година!