Във вечерния мрак щурчетата свирят някак притихнало и споделящо. Разказват истории. Как едно мъничко момченце притичваше по градинските алеи и търсеше своите интересности. После то поемаше по тайната пътечка покрай малините и отиваше да поседне на оградката. Вървейки по старите плочки, правеше огромни стъпки, стремейки се да скокне от плочка на плочка и понякога губеше равновесие и току тупваше на пръстта. Минавайки покрай ароматния джоджен, момченцето се опитваше да каже тази нелесна думичка и почти му се получаваше. „Какъв интересен свят“ – мислеше си то и продължаваше да изучава всички дребнички неща, които ние често подминаваме в нашата изначална забързаност. Всяко листенце от крушата или прасковата може да стане една мъничка лодка в кофата с дъждовна вода, а всяка тревичка може да те погъделичка по босите крачета. Ябълките пък тупкат на земята узрели или не съвсем узрели и очакват грижовни ръце да ги подредят в малки щайги. А дюлите? Дюлите – тези малки жълти слънца, се търкалят по зелената все още трева на полянката в двора. Хамакът е завързан за дюлевото дърво и лежейки върху него можеш да видиш надвисналите плодове току над главата си. Но не ти е страшно от това. Вярваш, че точно на теб няма да ти се случи. Малко самотен е старият избелял чадър забит на моравата и натежал от летни спомени. Щъркелите отдавна си отидоха. Приветливото им тракане цяло лято те караше да вдигаш любопитно глава и да се взираш към близкия комин, където квартирува щъркеловото семейство. Сега останаха само щурците. Вкусни червени малинки канят ласкаво да им се насладиш. Топлата вечер ухае все още на лято, а септември натежава със всеки изминал ден. Тънкото сърпче на Месечко свети в мастиленото небе, а звездите говорят ли, говорят.
Ех, спомени, спомени, летни спомени!
Затворил очи, потъваш в изящната щурчова мелодия и плаваш ли плаваш…
Така е в края на лятото.
В нежния вечерен мрак щурчетата свирят притихнали и разказват своите истории.
shining
Светът е опръскан с доста кал и хората все повече се омазват. Интересното е, че точно в моменти на тотална липса на храна за душата (и за ума...) някой като теб се появява като падаща звезда и ми поднася порция интелектуален прашец. Така ми се иска и аз да напиша нещо, но вдъхновението ми чака на опашка след купищата злободневни задължения...
Много приятно пренасяне в света на детството, паралелно с духа на лятна провинциална вечер с аромат на дюли и малини, и песен на щурци... В момента чувам от отворения прозорец песента им и те поздравявам с нея ;)
:);)
Благодаря!
И какво ще кажеш сега три години и половина по-късно? - същите ли сме или не сме? Някои се опитват да пишат въпреки всичко, други май се страхуват от нещо...не, може би греша, може би е нещо друго....
Знаеш ли, че ми се е случвало поне няколко пъти да тръгна да пия кафе с не особено усмихната физиономия и после приятелят, с когото съм споделил това мъничко удоволствие по някакъв магичен начин е успял да върне усмивката на лицето ми...не го приемай като намек, просто споделям.
Може би благодарение на твоето вдъхновение и моето вдъхновение се вдъхнови и ми даде свободата да напиша някои що годе симпатични откровения навремето, когато се запознахме. Но какво взех да говоря и аз съвсем като на финала на американски филм, когато героят разголва душата си пред голяма публика и после всички ръкопляскат...
Много често в този опръскан с кал свят ми се иска да се пренасям в света на красивото и да не съм сам там, а с хора като теб. Помогни ми! ....
кафето е толкова приятно.
То ми напомня полъха на лято -
малко позабравен, но така желан.
Направо потънах в уханията му.
Месечко, звездите и щурците
са завършващите щрихи
на съвършената хармония.
Благодаря ти!
Пренесох се в чудния свят на детството
и там останах дълго.
Май още съм там...:)
Поздрави сърдечни!
Ще заспя с една такава детска усмивка на лицето след като приятно ме изненада с тези искрени думи. Това мое изживяване си беше съвсем истинско и затова една такава взаимна споделеност в тази зимна вечер просто топли сърцето.Много топли!
Искрено благодаря,много се зарадвах!
И от мен поздрав сърдечен и ще се радвам пак да се срещаме.