Постинг
17.05.2020 18:11 -
Неделя 12.38
Слънцето се бори с жълтия пясък от Сахара.
"Чичо Пей!" се разнася във въздуха.
Гълъбите са много развълнувани.
Дръвчетат са горди със зелените си корони.
Охлювите полазиха и по високите клони.
Косето Босето се угощава щедро с ранни череши.
Окосихме тревата на онази полянка.
Пахнет...както би могло да се каже на руски - на окосеното зелено.
Това ме пренесе към нещо друго - време за лирично отклонение:
"- Чем пахнет? - осторожно спросил я.
-Тянет землею, согретой в солнца лучах.Пахнет водою, сокрытой в деревьев листах, пахнет смолою, проникшей в шишки и иглы, что текут мимо нас по тропинке...Пахнет грибами, что тлеют в нашей корзинке, пахнет грибами, что спрятаны где то в глубинке...пахнет сухими листками осинки.Пахнет нагретую кожей - и моею тоже, - пахнет землей и корнями - дубовой прохладой; много чем пахнет в Лесу." - Алексей Турчин
Симфонията на птиците изпълва пространството.
Ветрецът е божествен с ласкавия си допир по кожата.
Дивите ягодки нетърпеливо зреят.
Малкото ми момче се научи да кара колело.
Пчелите не се наработиха даже и в неделя.
Разтърканото между палеца и показалеца листо от маточина мирише вълшебно.
Божурът цъфти и прецъфтява.
Щъркелът отчетливо трака с клюн.
Някъде бълбука вода.
Някога ( преди четири години) бях писал нещо точно в 12.38 в един такъв ненатрапчив, съзерцателен, обикновен неделен ден.
А колелото се върти ли върти...
Пак, както и тогава ми беше удоволствие да споделя с вас. Бъдете здрави!
shining
"Чичо Пей!" се разнася във въздуха.
Гълъбите са много развълнувани.
Дръвчетат са горди със зелените си корони.
Охлювите полазиха и по високите клони.
Косето Босето се угощава щедро с ранни череши.
Окосихме тревата на онази полянка.
Пахнет...както би могло да се каже на руски - на окосеното зелено.
Това ме пренесе към нещо друго - време за лирично отклонение:
"- Чем пахнет? - осторожно спросил я.
-Тянет землею, согретой в солнца лучах.Пахнет водою, сокрытой в деревьев листах, пахнет смолою, проникшей в шишки и иглы, что текут мимо нас по тропинке...Пахнет грибами, что тлеют в нашей корзинке, пахнет грибами, что спрятаны где то в глубинке...пахнет сухими листками осинки.Пахнет нагретую кожей - и моею тоже, - пахнет землей и корнями - дубовой прохладой; много чем пахнет в Лесу." - Алексей Турчин
Симфонията на птиците изпълва пространството.
Ветрецът е божествен с ласкавия си допир по кожата.
Дивите ягодки нетърпеливо зреят.
Малкото ми момче се научи да кара колело.
Пчелите не се наработиха даже и в неделя.
Разтърканото между палеца и показалеца листо от маточина мирише вълшебно.
Божурът цъфти и прецъфтява.
Щъркелът отчетливо трака с клюн.
Някъде бълбука вода.
Някога ( преди четири години) бях писал нещо точно в 12.38 в един такъв ненатрапчив, съзерцателен, обикновен неделен ден.
А колелото се върти ли върти...
Пак, както и тогава ми беше удоволствие да споделя с вас. Бъдете здрави!
shining
Прекрасно е.Така лесно е да се изживеят,да се усетят тези красиви моменти при теб!Прочетох с удоволствие!Хубави дни shining!
цитирайБлагодаря ти!Радвам се, че отново сме заедно.Простичките неща винаги са ме вълнували и много ми е приятно, когато мога да си позволя този душевен комфорт да ги споделям с приятели.Поздрави и хубави мигове и за теб!
цитирайНякъде бълбука вода
и напоява ли напоява.
Всичко се обновява.
И душата разцъфва
с нова сила,
жадна за красотата
на света и живота!
Поздрави сърдечни!
цитирайи напоява ли напоява.
Всичко се обновява.
И душата разцъфва
с нова сила,
жадна за красотата
на света и живота!
Поздрави сърдечни!
Благодаря много за приятната изненада и нежното поетично присъствие!
Много приятно ми стана.
Поздрави сърдечни и от мен!
цитирайМного приятно ми стана.
Поздрави сърдечни и от мен!
Търсене
За този блог
Гласове: 5038