Постинг
14.09.2014 07:07 -
Седемте рилски езера-съзерцание,възхищение и любов
Каня ви на една ексклузивна разходка до Седемте рилски езера.
Макар че ще е само виртуална,надявам се да изпитате наслаждение.
Приятни минути!
И така,хайде пак от края към началото,както в предишния постинг. :)
Представи си,че като с помощта на магическа пръчка се озоваваш изведнъж при най-високото езеро-Сълзата.Ето какво например можеш да видиш:
Красиво,нали?А и височината тук си я бива-някакви си 2535м.Някак си близо ти изглеждат тези бели пухкави облачета.Стоиш си и съзерцаваш...
Но защо да не се върнеш малко назад-вляво на високото и да не погледнеш отгоре езерото Окото:
...и леко вдясно и езерото Бъбрека...
...а защо не и двете- Окото и Бъбрека.
Гледката отвисоко си я бива.А и времето е чудничко.Какъв подарък само!
Ще споделя само че не знам как стана така,че при изкачването тази година към двете най-високи езера-Окото и Сълзата,хич не се озорих,а миналата година пуфтях като стар локомотив,събличах и обличах едни якета,потих се и накрая си докарах една чудна кризичка вечерта.Тази година стъпвах бодро като диво козле,изглежда че краката ми вече си знаеха маршрута и се бяха настроили.Ще кажа също,че хич не съм трениран турист,по-скоро си падам по по-съзерцателното и статично възприемане на планинските прелести.Но да не се отплесвам прекалено.
Докато гледаш отвисоко езерата се сещаш откъде си тръгнал-от новата хижа по тъй наречения горен път в посока езерото Бъбрека.Когато преодолееш стръмното изкачване от хижата и си вече на платото,първо ще видиш Долното езеро.Ето го:
Продължавайки по пътя,пак вляво от теб може да се наслаждаваш на рилските прелести и разбира се на дружелюбното августовско небе.Но ето я и старата хижа-в лявата част на снимката,като една кибритена кутийка,точно вдясно до нея-Рибното езеро,а още по-вдясно от него-езерото Трилистника.Няма да наблягам на детайли за езерата-всеки може да цъкне в мрежата и да намери каквото му душа иска.Тук просто споделям лични преживявания.Да не забравя да кажа и нещо за снимките-ако се кликне върху всяка една от тях,може да се видят в реален размер нещата.Който има интерес,разбира се.
Вървиш си по пътя и пак се обръщаш да се насладиш на гледката към Долното езеро:
Но да гледаме напред.Ето стигнал си вече до езерото Бъбрека.Наслаждаваш се на цветове,светлини,сенки,отражения...
Не може да не спреш смълчан пред всичко това,което се разкрива пред очите ти.По-навътре цветът на водата е по-наситен-дълбоко езеро е Бъбрека-28м.
Застанал на брега,поглеждаш в краката си-стотици малки рибки се щурат в кристалната вода.
След малко все пак се сещаш,че си тръгнал още и още по-нагоре и продължаваш напред.Изкачвайки вече стръмния маршрут,често се обръщаш назад,изкушен от гледката,която се разкрива.Ето защо го наричат Бъбрека:
Не е лоша снимката,особено с това небе-за пореден път го споменавам.Витая си в облаците аз... :)
Изпълнил душата си с толкова красота около себе си,усещаш че започваш да преливаш от любов и дори и камъните започват да ти заприличват на сърца. :)))
"...Някои сърца са от камък..."- се пееше в онази песен на Крис Норман.А дали има песен в която да се пее,че някои камъни са като сърца...
Когато стигнеш езерото Окото,вече ще си изминал достатъчно,за да поспреш и да се вгледаш отблизо във водите му.Хем си поемаш въздух след изкачването,хем оставаш без дъх от това,което виждаш.Най-дълбокото от седемте езера-37м. :
Леко замаян и с неуверена ръка,не усещаш как започваш да кривиш някои снимки :))) ... Водата на езерото ти изглежда толкова синя...
...и още по-синя....
...и още по-синя... Има ли край...колко по-синьо може да бъде това синьо?... :)
Е как да тръгнеш,как да се откъснеш от тази синя магия.Обръщаш се наляво и поглеждаш през езерото нагоре към пътя,който се вие и който ще те отведе към Сълзата...
...обръщаш се с копнеж и надясно, да хвърлиш още един поглед преди да потеглиш...
...а точно пред теб,на срещуположния край на езерото се вижда и един поток с ледена кристална рилска вода,стичащ се право надолу към синьото.
А небето...ах,това рилско небе!
Е,време е за последния щурм към езерото Сълзата!
А какво още може да се види оттам,от високото?...
За това ще стане дума в следващата част на този разказ.
В коментар към предишния ми пост benitta ме попита- To be continued?
Е аз какво да кажа сега... To be! :)))
А може би ще стане дума и за този връх-над езерото Бъбрека,който на тази снимка си е скрил главата за малко на сянка.Толкова примамливо подканящ изглеждаше,че бяхме решили да го покорим,след като вече трета година го гледаме и му се каним.
Дали настина го изкачихме и какво друго се случи по време на нашето щуране при езерата...е,заповядайте пак на гости на следващия ми постинг.
Благодаря за приятната компания!
shining
Макар че ще е само виртуална,надявам се да изпитате наслаждение.
Приятни минути!
И така,хайде пак от края към началото,както в предишния постинг. :)
Представи си,че като с помощта на магическа пръчка се озоваваш изведнъж при най-високото езеро-Сълзата.Ето какво например можеш да видиш:
Красиво,нали?А и височината тук си я бива-някакви си 2535м.Някак си близо ти изглеждат тези бели пухкави облачета.Стоиш си и съзерцаваш...
Но защо да не се върнеш малко назад-вляво на високото и да не погледнеш отгоре езерото Окото:
...и леко вдясно и езерото Бъбрека...
...а защо не и двете- Окото и Бъбрека.
Гледката отвисоко си я бива.А и времето е чудничко.Какъв подарък само!
Ще споделя само че не знам как стана така,че при изкачването тази година към двете най-високи езера-Окото и Сълзата,хич не се озорих,а миналата година пуфтях като стар локомотив,събличах и обличах едни якета,потих се и накрая си докарах една чудна кризичка вечерта.Тази година стъпвах бодро като диво козле,изглежда че краката ми вече си знаеха маршрута и се бяха настроили.Ще кажа също,че хич не съм трениран турист,по-скоро си падам по по-съзерцателното и статично възприемане на планинските прелести.Но да не се отплесвам прекалено.
Докато гледаш отвисоко езерата се сещаш откъде си тръгнал-от новата хижа по тъй наречения горен път в посока езерото Бъбрека.Когато преодолееш стръмното изкачване от хижата и си вече на платото,първо ще видиш Долното езеро.Ето го:
Продължавайки по пътя,пак вляво от теб може да се наслаждаваш на рилските прелести и разбира се на дружелюбното августовско небе.Но ето я и старата хижа-в лявата част на снимката,като една кибритена кутийка,точно вдясно до нея-Рибното езеро,а още по-вдясно от него-езерото Трилистника.Няма да наблягам на детайли за езерата-всеки може да цъкне в мрежата и да намери каквото му душа иска.Тук просто споделям лични преживявания.Да не забравя да кажа и нещо за снимките-ако се кликне върху всяка една от тях,може да се видят в реален размер нещата.Който има интерес,разбира се.
Вървиш си по пътя и пак се обръщаш да се насладиш на гледката към Долното езеро:
Но да гледаме напред.Ето стигнал си вече до езерото Бъбрека.Наслаждаваш се на цветове,светлини,сенки,отражения...
Не може да не спреш смълчан пред всичко това,което се разкрива пред очите ти.По-навътре цветът на водата е по-наситен-дълбоко езеро е Бъбрека-28м.
Застанал на брега,поглеждаш в краката си-стотици малки рибки се щурат в кристалната вода.
След малко все пак се сещаш,че си тръгнал още и още по-нагоре и продължаваш напред.Изкачвайки вече стръмния маршрут,често се обръщаш назад,изкушен от гледката,която се разкрива.Ето защо го наричат Бъбрека:
Не е лоша снимката,особено с това небе-за пореден път го споменавам.Витая си в облаците аз... :)
Изпълнил душата си с толкова красота около себе си,усещаш че започваш да преливаш от любов и дори и камъните започват да ти заприличват на сърца. :)))
"...Някои сърца са от камък..."- се пееше в онази песен на Крис Норман.А дали има песен в която да се пее,че някои камъни са като сърца...
Когато стигнеш езерото Окото,вече ще си изминал достатъчно,за да поспреш и да се вгледаш отблизо във водите му.Хем си поемаш въздух след изкачването,хем оставаш без дъх от това,което виждаш.Най-дълбокото от седемте езера-37м. :
Леко замаян и с неуверена ръка,не усещаш как започваш да кривиш някои снимки :))) ... Водата на езерото ти изглежда толкова синя...
...и още по-синя....
...и още по-синя... Има ли край...колко по-синьо може да бъде това синьо?... :)
Е как да тръгнеш,как да се откъснеш от тази синя магия.Обръщаш се наляво и поглеждаш през езерото нагоре към пътя,който се вие и който ще те отведе към Сълзата...
...обръщаш се с копнеж и надясно, да хвърлиш още един поглед преди да потеглиш...
...а точно пред теб,на срещуположния край на езерото се вижда и един поток с ледена кристална рилска вода,стичащ се право надолу към синьото.
А небето...ах,това рилско небе!
Е,време е за последния щурм към езерото Сълзата!
А какво още може да се види оттам,от високото?...
За това ще стане дума в следващата част на този разказ.
В коментар към предишния ми пост benitta ме попита- To be continued?
Е аз какво да кажа сега... To be! :)))
А може би ще стане дума и за този връх-над езерото Бъбрека,който на тази снимка си е скрил главата за малко на сянка.Толкова примамливо подканящ изглеждаше,че бяхме решили да го покорим,след като вече трета година го гледаме и му се каним.
Дали настина го изкачихме и какво друго се случи по време на нашето щуране при езерата...е,заповядайте пак на гости на следващия ми постинг.
Благодаря за приятната компания!
shining
Тагове:
Затварят данъчни и полиция, и заграбват ...
Обичате ли планината?
Рилски прелести-отвисоко /продължение/
Обичате ли планината?
Рилски прелести-отвисоко /продължение/
Следващ постинг
Предишен постинг
и много вълнуващ разказ за тази разходка до рилските езера !
"...и още по-синя... Има ли край...колко по-синьо може да бъде това синьо?...".
Вълшебно!Моето скромно благодаря shining ,за това вълшебство:)
Поздрави!Приятен ден!
цитирай"...и още по-синя... Има ли край...колко по-синьо може да бъде това синьо?...".
Вълшебно!Моето скромно благодаря shining ,за това вълшебство:)
Поздрави!Приятен ден!
Радвам се,че ти беше приятно.Приятна да ти е неделята!
цитирайМНОГО БЛАГОДАРЯ !!!
цитирайКатерих се, спирах, гледах наляво, надясно..... въртях се, съзерцавах... малко ми се зави свят :)) По едно време даже ми захладня, та се наметнах.. Но после видях сърцето и се разтопих - ще си го открадна ;)
Така, така - хубава разходка за моята неделя.
А синьото е впечатляващо! Снимките са много добри, ти ли ги прави? :))) Шегувам се, разбира се. Ееех, най-накрая! Обаче си оставяш вратичка за следващ епизод, което значи, че очакваме с нетърпение..
Поздрави!
цитирайТака, така - хубава разходка за моята неделя.
А синьото е впечатляващо! Снимките са много добри, ти ли ги прави? :))) Шегувам се, разбира се. Ееех, най-накрая! Обаче си оставяш вратичка за следващ епизод, което значи, че очакваме с нетърпение..
Поздрави!
Приятно ми беше да споделя!
цитирайРадвам се,че катерихме и се оглеждахме заедно. :)
За снимките само на теб ще кажа на ушенце,по точно бих те запитал многозначително-не усещаш ли женско присъствие точно при тези със синьото? :)))
Да ще ми е приятно и като правя продължение -при такава хубава компания тук. Струва си. А сърцето може и да придобие известност в социалните мрежи,както забелязвам... :)))
Приятна и успешна седмица и успешен старт също!
До скоро.
цитирайЗа снимките само на теб ще кажа на ушенце,по точно бих те запитал многозначително-не усещаш ли женско присъствие точно при тези със синьото? :)))
Да ще ми е приятно и като правя продължение -при такава хубава компания тук. Струва си. А сърцето може и да придобие известност в социалните мрежи,както забелязвам... :)))
Приятна и успешна седмица и успешен старт също!
До скоро.
Невероятно красиво! Снимките са сълзици.
цитирайБлагодаря ти! Наистина е красиво, а наживо си е направо магия и наистина спира дъха. За някои от снимките имах колебания,защото знам как се чувствах когато снимах там и после ми изглеждаха недостатъчно убедителни,но може би малко трябва да намаля самокритиката. :)))
Поздрави!
цитирайПоздрави!
9.
anin -
Чудни са! Браво!
16.09.2014 21:37
16.09.2014 21:37
Кое езоро ти е любимо? - На мен Окото...До колкото знам то е най-дълбокото.
И как добре си ги хванал на една снимка - Окото и Бъбрека!
цитирайИ как добре си ги хванал на една снимка - Окото и Бъбрека!
Не съм се замислял за любимо.Най-много съм контактувал с тези трите и усещанията са ми най-вече от там.Но тази година се срещнах и с още едно,за което ще разкажа скоро.Там пък беше просто....Става дума за Езерото на съзерцанието.
Да, Окото е най-дълбоко.И сигурно най-синьо. :)
Приятно ми беше да сме заедно!
Поздрави!
цитирайДа, Окото е най-дълбоко.И сигурно най-синьо. :)
Приятно ми беше да сме заедно!
Поздрави!
11.
anin -
Ааа,
17.09.2014 14:41
17.09.2014 14:41
Не го знам това Езеро на съзерцанието, къде точно се намира?
цитирайОт старата хижа нагоре,после от другата страна надолу и вдясно по една пътечка.Не можеш да го видиш,докато не стигнеш.Има към час път. :)
цитирай
13.
anin -
Ами,
18.09.2014 12:31
18.09.2014 12:31
Значи, след палатките нагоре не съм ходила, но живот и здраве, др. година...
цитирайИ аз когато бях на Седемте Рилски езера се чувствах на седмото небе :)))).Когато гледах снимките вкъщи се ядосвах, че не съм снимала добри, не ми беше достатъчно нищо от това, което виждах на тях. Нито синьото беше достатъчно синьо, нито езерата бяха достатъчно красиви. ЗА въздуха - ах....... въздуха е УНИКАЛЕН! Снимките са чудесни, благодаря ти, че ме върна там. Поздрави!
цитирайИ аз ти благодаря! Със споделянето на тези снимки,преживявания,коментарите сега, все пак си даваме глътка въздух тук- в ежедневието. А Рила винаги ще е там и ще ни чака и посреща.
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Търсене
За този блог
Гласове: 5038