Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.09 21:42 - В края на лятото
Автор: shining Категория: Лични дневници   
Прочетен: 204 Коментари: 2 Гласове:
6




    Във вечерния мрак щурчетата свирят някак притихнало и споделящо. Разказват истории. Как едно мъничко момченце притичваше по градинските алеи и търсеше своите интересности. После то поемаше по тайната пътечка покрай малините и отиваше да поседне на оградката. Вървейки по старите плочки, правеше огромни стъпки, стремейки се да скокне от плочка на плочка и понякога губеше равновесие и току тупваше на пръстта. Минавайки покрай ароматния джоджен, момченцето се опитваше да каже тази нелесна думичка и почти му се получаваше. „Какъв интересен свят“ – мислеше си то и продължаваше да изучава всички дребнички неща, които ние често подминаваме в нашата изначална забързаност. Всяко листенце от крушата или прасковата може да стане една мъничка лодка в кофата с дъждовна вода, а всяка тревичка може да те погъделичка по босите крачета. Ябълките пък тупкат на земята узрели или не съвсем узрели и очакват грижовни ръце да ги подредят в малки щайги. А дюлите? Дюлите – тези малки жълти слънца, се търкалят по зелената все още трева на полянката в двора. Хамакът е завързан за дюлевото дърво и лежейки върху него можеш да видиш надвисналите плодове току над главата си. Но не ти е страшно от това. Вярваш, че точно на теб няма да ти се случи. Малко самотен е старият избелял чадър забит на моравата и натежал от летни спомени. Щъркелите отдавна си отидоха. Приветливото им тракане цяло лято те караше да вдигаш любопитно глава и да се взираш към близкия комин, където квартирува щъркеловото семейство. Сега останаха само щурците. Вкусни червени малинки канят ласкаво да им се насладиш. Топлата вечер ухае  все още на лято, а септември натежава със всеки изминал ден. Тънкото сърпче на Месечко свети в мастиленото небе, а звездите говорят ли, говорят.
    Ех, спомени, спомени, летни спомени!

    Затворил очи, потъваш в изящната щурчова мелодия и плаваш ли плаваш…

    Така е в края на лятото.
    В нежния вечерен мрак щурчетата свирят притихнали и разказват своите истории.

                                                                                              shining




Гласувай:
6
0



Предишен постинг

1. benitta - Имах нужда от нещо чисто, нещо на ...
16.09 21:39
Имах нужда от нещо чисто, нещо на моята честота, нещо човечно... И си го получих точно тук ;) една сутрин, докато пиех горещо кафе с не особено усмихната физиономия.
Светът е опръскан с доста кал и хората все повече се омазват. Интересното е, че точно в моменти на тотална липса на храна за душата (и за ума...) някой като теб се появява като падаща звезда и ми поднася порция интелектуален прашец. Така ми се иска и аз да напиша нещо, но вдъхновението ми чака на опашка след купищата злободневни задължения...
Много приятно пренасяне в света на детството, паралелно с духа на лятна провинциална вечер с аромат на дюли и малини, и песен на щурци... В момента чувам от отворения прозорец песента им и те поздравявам с нея ;)
:);)
цитирай
2. shining - 1. benitta
17.09 00:42
Представи си как на забавен кадър затварям лаптопа и виждам в последната частица от секундата, че имам коментар. Тогава на забързан кадър нещата се задвижват наобратно - отварям лаптопа и с някаква трескавост се добирам обратно до блога и какво да видя - Ти!
Благодаря!
И какво ще кажеш сега три години и половина по-късно? - същите ли сме или не сме? Някои се опитват да пишат въпреки всичко, други май се страхуват от нещо...не, може би греша, може би е нещо друго....
Знаеш ли, че ми се е случвало поне няколко пъти да тръгна да пия кафе с не особено усмихната физиономия и после приятелят, с когото съм споделил това мъничко удоволствие по някакъв магичен начин е успял да върне усмивката на лицето ми...не го приемай като намек, просто споделям.
Може би благодарение на твоето вдъхновение и моето вдъхновение се вдъхнови и ми даде свободата да напиша някои що годе симпатични откровения навремето, когато се запознахме. Но какво взех да говоря и аз съвсем като на финала на американски филм, когато героят разголва душата си пред голяма публика и после всички ръкопляскат...
Много често в този опръскан с кал свят ми се иска да се пренасям в света на красивото и да не съм сам там, а с хора като теб. Помогни ми! ....
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: shining
Категория: Лични дневници
Прочетен: 497198
Постинги: 168
Коментари: 1391
Гласове: 4617
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930