Който се страхува от миналото си,
ще остане завинаги в него.
Който мрази миналото си,
ще намрази и бъдещето си.
Който мълчи за миналото си,
ще мълчи и за настоящето,
когато то се превърне в минало.

                                               shining


Време е за поредните спомени в четвъртък вечер.
Най-напред : Честит празник на всички вас, надявам се да ви е било светло в душите днес! Виждам че въпреки всичко, оптимизмът, вярата в доброто, в духовните ценности на българина, надделяват. Поне засега. Дано така и да бъде.
Попадна ми един клип с кинопреглед, посветен на 24 май 1966г. Не си спомням да съм го гледал преди, но сега го изгледах с интерес. Исках да видя какво ще е усещането ми,гледайки го през 2012г. След това ми дойде идеята да намеря нещо по-скорошно и попаднах на новините на една от вездесъщите медии от миналата година. Не ви внушавам да сравнявате, не ви казвам какво да мислите, просто погледайте малко  и от двете неща. Ако ви е интересно, разбира се. По отношение на миналото казах нещо наскоро- пиша го пак тук най-отгоре, защото продължавам да го мисля.
По- надолу ще видите две неща свързани с днешната дата по съвпадение, но ми се стори интересно да ги сложа и тях: приятелски футболен мач между България и Холандия, проведен точно на 24 май 1988г./тогава Холандия става европейски шампион само месец по-късно/,  и нещо, което предстои довечера, затова съм сложил репетицията- Софи Маринова на Евровизия.
И накрая- два съвсем парещи спомена- от днес - от Шумен и Хасково- това ми попадна на прима виста от мрежата. Освен това ми се стори оптимистично като за финал на този мой пост.
Не забравям да ви предложа да прочетем и едно стихотворение. Този път от Константин Величков.
И сега няколко думи за личните спомени от 24 май.
Когато бях дете, още от сутринта целия квартал се огласяше от музиката от моето училище, което беше през една пресечка. Звучеше пак и пак " Върви народе възродени". Когато я слушах, признавам си, че настръхвах. Чуваше се детска гълчава навред. Уважавах училището, уважавах учителите си. Целият град празнуваше. Накрая, след тържествената част на площада, духовата музика засвирваше хора и всички се хващаха на тях. По-късно, когато не бях вече ученик, щом станех сутрин и пусках радиото и се надявах колкото се може по-скоро да чуя "Върви народе възродени", за да ми тръгне празнично деня. И един спомен от снощи. Срещнах наша позната с детето си-първолак и я попитах- Утре накъде за празника? Тя ми отговори, че още преди 2 дни са им раздали свидетелствата и са ги освободили до 15 септември. Значи освободили са се от тях, така да се каже. Е, тези деца кой да им покаже този светъл празник, както го наричате всички вие, най-българския празник? Така го наричаха и политиците и нашите "партийни и държавни" ръководители днес. Да не би да е въпрос на пари това да събереш децата в училище на 24 май? А, господине Игнатов? А, госпожо, Фандъкова /учителка по професия/? А, господин Борисов, дето като едно също слънце огрявате всичко и всички? Днес минах покрай две училища в квартала. Мъртвило. Тишина. Отидох при входовете им. Нямаше венци.И защо да има. Отживелица явно е това за светлите умове, по стечение на обстоятелствата застанали на високи постове в държавата. Това е София. Днес- 24 май 2012г. Аз ли да ги отворя тези училища, аз ли да тръгна да събирам децата и да ги убеждавам, че трябва да бъдат там, поне за малко в българското училище, в своето училище точно на 24 май? Вървях по улиците днес. Всички магазини и магазинчета и павилиончета работят. В една обикновена неделя е по-затворено. Това ли е празникът- 24 май? Това са 4 почивни дни. Затова не страдам от прекалена патетика днес. Жал ми е за децата, които няма  кой да ги научи на този светъл български празник. А ако не ви харесва това, което сега казвам, просто не го четете. Аз обичах  и обичам 24 май! Иска ми се да е моят празник, да е празникът на всички нас, да е нещото, което може да ни обедини. Така ли е? И какво би ни обединило всъщност?
Празникът в Шумен и Хасково от днес, който видях в клиповете по-долу, ме настрои оптимистично. Дано да успее да се съхрани и да пребъде във времето духът български. Желая ви го от сърце на всички вас- горди българи!




Кинопреглед за 24 май 1966 в Н Р Б




bTV Новините, 24 май 2011


                  Св.Кирил и Методий
                  Константин Величков

Първа книга щом хванах,

там намерих вашто име,

колко много аз узнах

трябва ние да ви чтиме.

 

На езика си до днес

учим, молим се с наслада.

Всяка слава, всяка чест

за това на вас се пада.

 

Възлюбихте своя род

и посяхте скъпо семе,

с неговий се радва плод

цялото славянско племе.

 

Името ни и родът

от забвенье вий спасихте,

към просвета в славен път

вие нази устремихте.

 

Вий пръснахте между нас

светлото ученье ново,

първи път от ваший глас

чухме името Христово.

 

Зарад вази можем днес,

свети Кириле, Методий,

да живеем с гордост, с чест

между другите народи.

 

Дорде трае наш език,

боговдъхновени братя,

ваший подвиг свят, велик

ще се слави на земята.

 

Дорде българин един

още на света живее,

като благодарен син

вам с възторг хвалби ще пее.

 

Дор ви славим — от беда

вашта памет ще ни пази.

Пътеводна вий звезда

ще сте винаги за нази.

*********************************************


                            Холандия - България  1:2 приятелски мач 24.05.1988г.

Може би не точна така , както би ни се искало . Така се случи ,
че цял живот този ден е бил много специален за мен ...
Много тържествен и вълнуващ , много цветя и усмивки .
Красиви венци от божури и майски рози . И тази тръпка, гордост ,
преклонение ... любимите песни ... Светлина . Да, така беше ...
Но и днес видях ,/ може би по- различно , но времената се менят ,
а и в този ден не ми се иска да намесвам политиката, извини ме /,
видях празнично облечени деца с родителите си , току-що получили
свидетелствата си , видях венци и букети , чух музика и поздравления ...
А и слънчевият ден сякаш правеше празника още по - хубав .
Не оспорвам написаното от теб , но аз го видях такъв празника днес ,
разбира се може би не навсякъде е било така , но вярвам , че делото
на Светите братя ще пребъде през вековете и този ден ще остане винаги
Светъл и специален ... Най - хубавият празник ... на всички .
Шумен и Хасково също доказват думите ми , поздрави за тях .
...Дорде българин един
още на света живее,
като благодарен син
вам с възторг хвалби ще пее...
Прекрасно стихотворение , толкова чисто и искрено,
топло и възхитено звучи ...
Имаш право , разбира се , много истини има в твоето послание ,
убедена съм и в това , че в много от училищата е било пусто
и безцветно, но в сърцата на всички този ден ще остане свят ...
Дано вървим напред ... Възродени ... Дано !

За мен 24 май също е специален и много важен. Все по-важен. Най-български. Всяка година съм на манифестацията, изживяването е голямо. Духовата музика, децата, учителите, усмивките, суматохата, цветята, духа, който все още усещам - тържество на светлината.

Радвам се за вас, че сте почувствали празника. Нека така и да бъде. В моя пост аз споделих спомени от миналото и от вчера. Позволих си и емоции, да не съм робот все пак. За политика не мисля,че има смисъл да се говори, особено пък тук- в блога. Въпрос на субективно възприятие е възприемането на обективната действителност. Можеш да си по-критично настроен или по-безкритично. Въпрос на избор. Всъщност, да си призная бих искал да пиша за празника като вас. Едновременно с това някакси не съм настроен да си затварям очите за очевидното. Ако го направя, няма да е искрено. така че аз го споделям както намеря за добре, а на вас остава дали ще се съгласите или ще държите на своята позиция. Но в това няма нищо лошо. Различни хора-различни гледни точки. Вчера четох постинги, където изцяло се отрича значението на 24 май, на светите братя Кирил и Методий и т.н. Не съм коментирал никъде, освен при Таня. Тук при мен идеята ми беше да сложа кадри от различни периоди, да споделя няколко неща и да разбера как вие- различните от мен ще тълкувате всичко това. В този смисъл, благодаря ви за това, че коментирате! Очевидно е, че уважихте моето скромно усилие.
Дано вървим напред, Таня... Дано!
Но все пак важно е и накъде вървим, нали? :)))
Нека и през следващите дни да ви е все така пролетно!

някои очевидни неща точно на този ден ... Истина е и това -
не съм чула или прочела да се отрича 24 - май ...звучи невероятно,
вярвам ти , но не мога да го проумея .
Разбрах идеята ти и изгледах клиповете - усетих тънката нишка
на разочарованието ти - включването на мача и на Евровизия ,
но не ми се искаше да коментирам за тези събития ...
Мнението ми за този конкурс е може би малко субективно ,
но го намирам за сив и безинтересен , а за българското участие
не мога да кажа и дума , защото не слушам Софи Маринова
и не познавам песните и изпълненията й.
Помня мача Холандия - България - бях и за двата отбора ...
харесвах Холандия ,вълнувах се от участието на Марко ван Бастен
на Европейското първенство през същата година ...
Да , тогава България успя да победи бъдещия Европейски шампион,
да празнува с възторг празника на писмеността ... така е .
Но нещата са несравними , времената - също ...
Преди малко попаднах на постинг, който много ме впечатли
и размисли ... пак за моя град Пловдив , пак на 24- ти май...
Следпразнично и тъжно ... Бих искала да го прочетеш , ако желаеш .
http://toross.blog.bg/politika/2012/05/24/tyjni-razmisli-v-plovdiv-24-mai-2012-g-ili-kak-plovdivskite-.958480
Съжалявам , ако мнението ти е прозвучало неискрено , но има празници ,
на които трябва да се абстрахираш, да преживяваш истински ...
А после ... Следпразнично , може и да се сравнява , да си спомняме ,
да желаем от сърце нещо ново и различно и разбира се - истинско .
Поздрави !

Нито за миг не съм се съмнявал в твоята искреност и много съм ти признателен за отношението, което изразяваш към тази тема и изобщо за задълбочените ти коментари при мен. Знам, че това изисква известно усилие - коментирането - да се съсредоточиш, да подредиш мислите си и т.н. Както изисква усилие да се абстрахираш от нещо, което те дразни или причинява болка и да се отдадеш от сърце на празника. И те поздравявам, че успяваш да го правиш , че успяваш да се посветиш от сърце и душа на един такъв светъл ден. Сила на характера се иска за това и моите уважения, аз не винаги се чувствам силен, понякога съм объркан, понякога излишно емоционален и така. :) Всъщност установявам, че много добре те разбирам за това, което говориш и се радвам, че водим тук едни разговори наистина на ниво. Бих се радвал и други по-често да се присъединяват, но както се случи, какво да правиш. Четох и този постинг за Пловдив днес. Има, има за какво да се пише- и добро и не толкова добро. Но се надявам хората тук да започнат да пишат малко по-отговорно, малко по-задълбочено, макар че понякога на човек му се иска дори и едно две изречения само да каже. Мисълта ми е, че все пак написаното остава и може би все нещичко би било полезно за някой друг, който търси информация, позиция, мнения по дадена тема.
Разбрах те за празника- на празник като на празник- права си. Има време да се обсъжда да се критикува.
За Евровизия -то си се видя всичко, мисля, снощи. Какъвто и да е конкурса, хората се забавляват, а тук в България все страдаме от болни амбиции за доказване, комплекси и т.н. Просто снощи си сложих едни очи на неутрален и безпристрастен наблюдател и видях, че имаше само едно парче и изпълнител, които не бяха в съзвучие с общия тон и това беше нашето творение. Но това си е моето мнение. За мача - ясно е, че преживяхме години във футбола, дето няма да се повторят. Е, каквото, такова. Реката на времето си тече ли тече...
Приятна вечер ти желая!