"Всяко нещо трябва да се нарича с истинското му име
и макар това да не е удобно винаги, в приказките то
винаги се позволява." - каза царицата на приказките.


Здравейте, приятели!
Мисля,че дойде време да се върна към приказките в съботната вечер.
Изпитвам истинско удоволствие да преоткривам и преживявам отново емоции и вълнения, свързани с четенето на книги / едно от най-любимите ми неща, когато бях дете/ и слушането на приказки на грамофонни плочи.
Намерих файл със записа на приказката "Новите дрехи на царя" - точно този запис, който съм слушал хиляди пъти. А не съм го чувал от години. Можете ли да си представите вълнението, докато слушам, спомените, които нахлуват. А може би и вие сте слушали точно тази плоча с точно тези гласове. Винаги, когато съм си мислел за тази приказка, в главата ми са зазвучавали познатите гласове, толкова надълбоко ми е проникнало това.
А може би просто много съм харесвал самата приказка. Както и другите на Андерсен. Не е ли вълшебен този негов свят?
Впрочем " Мънички зеленички" изглежда я бях забравил, но сега и тя много ми допадна и затова реших да ви я припомня.
И въобще, не знам за вас, но аз тази вечер ще бъда с приказките
на вълшебника Ханс Кристиан Андерсен.
А сега ме извинете, трябва да тръгвам :)))

                                                                         shining




                                                     Мънички зеленички
                                                 Ханс Кристиан Андерсен
                                                                 /1867/
          

Пред прозореца растеше розов храст. Доскоро той беше свеж и покрит с цветове, но сега залиня и имаше плачевен вид. Изглеждаше, че се измъчва от нещо.

Дойдоха му и квартиранти, които започнаха да го ядат, макар че тия квартиранти бяха много почтени и носеха дори зелени мундири.

Заприказвах с едного от тях. От деня на раждането му бяха минали едва три дни, ала въпреки туй той беше вече прадядо. И знаеш ли какво ми разказа той? Разправи ми за себе си и за другите квартиранти и всичко, което ми каза, беше съвсем вярно.

— Ние сме най-забележителни от всички същества земята. Щом времето се затопли, раждат ни се деца, през лятото празнуваме нашите сватби, а към есен снасяме яйца там, дето ще е топло и приятно на децата ни. Най-мъдрото същество, мравката, към която ние храним голямо уважение, ни изучава и ни цени твърде високо. Тя не ни изяжда веднага, но събира яйцата ни, пренася ги в долния етаж на мравуняка и ги трупа едно до друго в редици. Всеки ден от яйцата се излюпва по едно живо същество. След това мравките ни затварят в кошарки, притискат ни задните крака и ни доят дотогава, докато ние умрем. Туй е много приятно! Мравките са ни дали най-прекрасното име — те ни наричат свои „милички дойни кравички“. Всички животни, които притежават ума на мравките, ни наричат със същото име, само човекът не прави това и туй за нас е толкова обидно, че не може дори да се опише. Не можете ли вие да напишете нещо в наша полза и да вразумите хората? Та те ни гледат съвсем презрително и не могат да ни простят, ако ние изядем някой розов лист, и то в същото време, когато те изяждат всички живи същества и дори всичко, което зеленее или има зелен цвят. Те ни дават най-презрителното, най-гнусното име на света — аз дори не се решавам да го изговоря, толкова мръсно е то. У-у-у, червата ми се обръщат, само като си опомня това име! Не мога да го произнасям, когато нося мундир, а аз съм винаги в мундир.

Родих се на листа на розовия храст. Аз и целият наш полк живеем от тоя храст, но това е голяма чест за храста, защото ние принадлежим към най-отбраното общество. Хората ни убиват със сапунена вода, а тя е най-ужасното питие. Става ми лошо, като усетя миризмата й. Ужасно нещо е да бъдеш измит, когато си се родил на белия свят такъв, че нямаш нужда от миене!

О, човече! Ти, който ме гледаш със строгите си очи, напомнящи сапунена вода, помисли за мястото, което ние заемаме в природата, помисли за нашето мъдро устройство, благодарение на което ние можем да снасяме яйца и да раждаме живи деца! Та нали и ние изпълняваме завета на природата: „Плодете се и се размножавайте!“.

Ние се раждаме по розите и умираме върху розите. Целият наш живот е изпълнен с най-чиста поезия. Не позволявай да тежи над нас това ужасно име, което ти смяташ за най-отвратително на земята, името… Не, аз не мога да го изговоря! Наричай ни по-добре дойни кравички на мравките, обитатели на розовия храст, наричай ни най-сетне „мънички зеленички“…

И аз, човекът, стоях и гледах розовия храст и мъничките зеленички същества, чието име също не ще кажа, защото не искам да оскърбявам повече обитателите на жилището на най-чистата поезия, членовете на великото семейство, които снасят яйца с живи деца. Сапунената вода, с която исках да измия мъничките зеленички същества, по-добре да превърна в пяна и да започна да пускам от нея сапунени мехури. Аз ще се радвам на цветовете на дъгата върху летящите мехури — във всеки от тях може би ще намеря някоя приказка.

Ала ето, един от сапунените мехури се наду повече от другите и заигра с най-ослепителни багри. В долната му част аз видях една бяла точка, подобна на голям сребрист бисер. Мехурът се заклати насам-натам, сетне се издигна нагоре, литна към вратата, удари се о нея и се пукна. В същия миг вратата се разтвори и на прага се показа самата царица на приказките.

Нека сега тя ти разкаже приказка за… не, не ще кажа името — приказка за мъничките зеленички…

— За листните въшки! — каза царицата на приказките. — Всяко нещо трябва да се нарича с истинското му име и макар това да не е удобно винаги, в приказките то винаги се позволява.

       ****************************************************************************************



Днес прочетох като новина - според изследване на НСИ, повече от половината българи не са прочели дори и една книга през 2011г.
Ами въпрос на личен избор, както бил казал някой си за общата култура.
Предполагам, тази част от българите няма да прочетат и този постинг, затова се обръщам към останалите: Прочетете отново тази до болка позната като заглавие и популярност приказка и споделете какво почувствахте, какво усетихте. Не открихте ли и още нещо за себе си при този пореден прочит? Ако да, значи сме от една партия.

/Партия - тълк.речник -
2.Прен.Разг.Човек или хора, които мислят еднакво
с други или имат еднакви интереси. /



                          


                                                    Новите дрехи на царя
                                                  Ханс Кристиан Андерсен
                                                                 /1837/

Преди години живееше един цар, който обичаше толкова много да се облича в нови дрехи, че харчеше за това всичките си пари. Той не се грижеше за войниците си, дори рядко посещаваше театъра и обичаше само да се разхожда из града, за да показва новите си дрехи. За всеки час от деня той имаше особено облекло и както за другите господари казваха: „Те са в съвета“, тъй за него говореха винаги: „Сега царят се гизди в стаята си“.

В царската столица кипеше шумен, весел живот; всеки ден там пристигаха много чужденци. Веднъж между другите пришълци се явиха двама измамници; те се препоръчаха за тъкачи и разгласиха, че умеят да тъкат такива прекрасни платове, каквито човек не може никъде да намери, и че дрехите, съшити от тия платове, са не само необикновено хубави по цвят и по кройка, но се отличават още и с едно чудно свойство: те са невидими за ония хора, които не са достойни за заеманата от тях длъжност или пък са съвсем глупави.

„Ето ти дрехи за мен — помисли си царят. — Щом ги облека, ще мога веднага да познавам кой в моето царство е достоен да заема тая или оная длъжност; ще мога също тъй да различавам умните от глупавите. Да, аз без друго трябва да си заръчам дрехи от такъв плат.“

И той веднага даде на двамата измамници много пари, за да могат те да се заловят незабавно за работа.

Лъжливите тъкачи поставиха два стана и се престориха, че работят; ала всъщност становете им бяха празни. Те поискаха веднага най-хубава коприна и златна прежда, ала всичко туй скриха в торбите си и седяха до късна нощ пред празните станове.

„Искам да зная как върви работата“ — помисли си царят, но се смути силно от мисълта, че глупецът или негодният за длъжността си човек не ще може да види чудния плат. За себе си, разбира се, той не се страхуваше, но все пак си мислеше, че ще е по-добре да изпрати най-напред друг някой. Всички в града знаеха вече какво чудно свойство притежаваше новият плат и всеки гореше от нетърпение да узнае дали неговият съсед е глупав или некадърен.

„Ще изпратя при тъкачите моя стар честен министър — помисли си царят. — Той най-добре от всички ще види какъв е тоя плат, защото той е умен и изпълнява прекрасно длъжността си.“

И старият честен министър отиде в стаята, където двамата измамници работеха на празните станове.

— Господи, помилуй! — извика той на себе си, като разтвори широко очи. — Та аз не виждам нищо! — Ала не посмя да каже това високо.

Двамата измамници го помолиха любезно да се приближи и го попитаха харесват ли му боите и шарките. В същото време те сочеха празния стан, а бедният старец продължаваше да пули очи и все пак не виждаше нищо, защото нямаше нищо за гледане.

„Господи, боже мой — мислеше той, — нима аз съм глупав? Никога не съм допущал това и никой не бива да го знае. Или може би съм негоден за длъжността си? Не, никому не трябва да разказвам какво съм видял.“

— Е, какво е вашето мнение? — попита един от тъкачите.

— О, прекрасно, чудесно! — извика старият министър, като гледаше през очилата си. — Какви бои, какви шарки! Аз ще кажа на царя, че вашият плат много ми харесва.

— Много ни е приятно да слушаме това — казаха тъкачите и започнаха да именуват цветовете и да обясняват шарките, а министърът слушаше внимателно и като се върна при царя, повтори му всичко с най-големи подробности.

Тогава измамниците поискаха още пари, коприна и златна прежда, за да продължат работата. Всичко туй те скриха пак в торбите си и продължаваха да седят пред празните станове.

Скоро царят изпрати пак един от най-честните си съветници, за да разбере как отива работата и скоро ли ще бъде готов платът. Ала с него се случи същото, каквото се случи с първия пратеник: той гледаше становете, но тъй като там нямаше нищо, не можа нищо да види.

— Какъв чудесен плат, нали? — попитаха измамниците и започнаха да показват и да обясняват великолепните шарки, които съвсем не съществуваха.

„Невъзможно е да съм глупав! — помисли си съветникът. — Тогава може би съм недостоен за длъжността, която заемам? Смешно наистина! Ала все пак не трябва да казвам туй на другите.“

И той започна да хвали плата, който не виждаше, и да се възхищава от прекрасните бои и великолепните шарки.

— Да, това е истинско чудо! — съобщи той на царя. Всички в града говореха само за това — за чудния плат.

Най-сетне и сам царят пожела да види плата, докато е още на стана. С цяла тълпа избрани царедворци, между които бяха и двамата министри, той отиде при изкусните измамници, които започнаха да тъкат още по-усърдно на празните станове.

— Как, не е ли прекрасно това? — попитаха двамата царедворци, които бяха идвали вече. — Погледнете само, ваше величество, какви шарки! — и те сочеха празните станове, като мислеха, че другите наистина виждат плата.

„Какво е това? — помисли си царят. — Та аз нищо не виждам. Това е ужасно! Нима съм глупав? Или пък не ме бива за цар? Но туй е още по-ужасно!“

— О, да, платът наистина е чудесен! — извика високо той. — Аз напълно одобрявам вашата работа.

И царят кимна с доволен израз на лицето си и започна да разглежда празните станове, защото не искаше да покаже, че нищо не вижда. Всички царедворци също гледаха и не виждаха нищо, както царят. Но всички повтаряха след него: „Платът наистина е чудесен!“ И започнаха да го съветват да си направи дрехи от новия, великолепен плат за предстоящото голямо тържество. „Великолепно, прекрасно, чудесно!“ — носеше се от уста на уста. Всички изказаха високо своя възторг, а царят провъзгласи измамниците за придворни тъкачи.

Цялата нощ преди тържеството двамата измамници не мигнаха. Те запалиха повече от една дузина свещи и всички в града помислиха, че те бързат да свършат царските дрехи за определения срок. Измамниците се преструваха, че свалят плата от становете, сетне крояха с големи ножици из въздуха, шиеха с игли без конци и най-после казаха:

— Дрехите са готови!

Царят, придружен от царедворците, отиде да види чудните дрехи. Измамниците дигнаха ръце, като че държаха нещо, и казаха:

— Ето панталоните, ето дрехата, ето и мантията! Това облекло е леко като паяжина. Човек не го усеща на тялото си, ала в туй се крие всичката му хубост!

— Да! — извикаха всички царедворци, без да виждат нещо.

— Не желае ли ваше величество да се съблече сега — рекоха измамниците. — Тъй ние ще ви премерим дрехите пред това голямо огледало.

Царят се съблече, а измамниците се престориха, че му обличат поотделно всяка една от дрехите. И царят се въртеше на всички страни пред огледалото.

— Ах, как ви прилича, ваше величество! Колко хубаво ви стоят тия дрехи! — викаха всички. — Какви бои, какви шарки! Великолепни дрехи!

— Балдахинът, под който негово величество ще върви на тържеството, чака вече при вратата! — съобщи главният разпоредител.

— Аз съм готов! — каза царят. — Добре ми стоят, нали? — И той се обърна още веднъж пред огледалото, за да покаже на всички колко внимателно разглежда новите си дрехи.

Прислужниците, които трябваше да носят краищата на царската мания, се престориха, че дигат нещо от пода, сетне тръгнаха важно след царя с протегнати напред ръце. Те не смееха и да помислят, че не носят нищо.

Царят вървеше под великолепния си балдахин, а по улиците и прозорците на къщите се трупаха хора и викаха:

— Ах, колко хубави са новите дрехи на царя! Каква чудесна мантия! Как хубаво му стои!

Никой не искаше да каже, че не вижда нищо, защото никой не искаше да мине за глупец или за некадърник. Нито едно царско облекло не бе извиквало досега толкова голям възторг.

— Гледайте, гледайте, царят е съвсем гол! — извика изведнъж едно дете.

— Господи, чувате ли какво казва невинното дете! — рече баща му и всички започнаха да предават думите на детето.

— Да, да, царят е съвсем гол! — извика най-сетне целият народ.

Царят беше поразен. Нему също се струваше, че народът е прав, ала си мислеше: „Все пак шествието трябва да се изкара докрай!“.

И прислужниците продължаваха да вървят все тъй тържествено след него и да носят краищата на въображаемата мантия.

       **************************************************************************************





Приказки след /по изключение/ съботната вечер - трета част : Христо Смирненски - Приказка за стълбата
 

 Приказки в съботната вечер - втора част : Whitesnake - Looking For Love... и нещичко от Чейс


Приказки в съботната вечер : "Illusion And Dream" - Poets Of The Fall ...и "Сапунените мехури" от Светослав Минков


        **************************************************************************************


Прелестно-приятен и фин завършек на седмицата
ви желая с това великолепно парче!
Усмихвайте се по-често и не преставайте да мечтаете!

Искрено Ваш:
                      shining

разговаряхме за приказките на Андерсен
по съвсем различен повод ...
Всъщност почувствах се много уютно ,
пристъпвайки прага на виртуалната ти къщичка.
Понякога фантазията и приказността сътворяват
най- истинските реалности...
Благодаря ти за чудесния пост с вълшебства,
мъдрости и прекрасна музика ...
Щастливи почивни дни, приятелю !

Всъщност до днес следобяд ми беше по-скоро забавно докато оформях постинга, но след това като се зачетох в изследването колко не четат вече българите и ми стана тъжно - и за нас-четящите, защото малко или много започваме да се маргинализираме, и за нечетящите, защото това ги прави слепи. Слепи за света около тях, колкото и привидно въобще да не изглежда, че е така, а напротив - най-съвършени средства за моментална комуникация във почти всяка една точка от света. На нечетящите сигурен съм, че не им пука за моите чувства относно тях, просто ти споделям една емоция... Породена от тъжната българска действителност. Но да не задълбавам сега, приятни дни и на теб! Благодаря ти!

И приказката е класика, а песента е много яка.
Благодаря!

Мдаммм... Много добре ми дойде четенето на приказки след днешния крив и опак ден. И колкото и странно да изглежда, Джудас отлично пасва на царското бездрешие, хеле пък като се замислиш за това колко идиоти не различават ръждата от диамантите. Приказката за новите дрехи на царя трябва да бъде написана и закачена на всеки свободен сантиметър по стените на офисите в държавната администрация. И да бъде раздадена на всички журналисти с поръката да я научат наизуст. А после да бъдат изпитани :) Така със сигурност ще знаем, че са прочели поне една приказка през живота си, пък може и да отвикнат да виждат дрехи на голия з*к на властта :)

P.S. Братче, благодаря за въшчиците. Много им се ядосвах това лято и водих неравна битка с тях. Естествено, те победиха, като ми опасоха петуниите. Но като прочетох приказката, простих. Какво нещо е словото - всичко може да бъде облечено в дрешки от хубави думи и да стане невинно :)

Благодаря ти, че намина и ми вдъхна малко надежда с твоята сговорчивост. Не че е кой знае какво този постинг, но пък приказките са класика, Андерсен е класика, Джудаст са класика. А интересът към класиката клони към нулата. Колко недвусмислено. Ха ха. Но поне пък с теб и другите приятели тук, можем да си го споделим. И за пореден път ще го кажа - оценявам, наистина оценявам, когато човек си направи труда да чуе, да прочете какво говори другият и още повече пък и да напише коментар. Затова искрено ти благодаря пък може и да почерпя някой път. :)
Ти сигурно говориш за някакви други хора от друга администрация и други някакви журналисти. :) Майтапиш ли се, те отдавна вече се продадоха и изпълняват поръките на когото трябва. Това моето тук са по-скоро спомени от детството, отколкото надежда за бъдещето. Но аз ти уважавам белогледството и този оптимизъм, макар че рядко бих го споделил. И изпитвам истинско удовлетворение да общувам с човек, който ми разбира посланията. И пак ти благодаря. А за силата на словото и аз изпаднах в потрес, като прочетох за тези мънички зеленички...не, не мога да им кажа името...ха ха ха
До скоро, жива и здрава да си, че се появи и ме развесели тука!

Боже, прости ми за създаденото погрешно впечатление и ако не е много голям грях нека има хора, които да ме виждат белогледа и оптимист :)
Или поне да не ме виждат у амин, както казваше баба ми :)
И ако се случи да разберат какава бесовица съм, направи така, че да не са безвъзвратно разочаровани :)

"Всяко нещо трябва да се нарича с истинското му име
и макар това да не е удобно винаги, в приказките то
винаги се позволява." - каза царицата на приказките.

Доста разсъждавах над тези думи. Доста интересни неща минаха и през главата ми!
Приказките са класика и са много хубави! Няма спор!

Наистина си струват приказките, класика са, а още повече да ги прочете човек отново, ако отдавна не ги е чел и да ги осмисли. Отново.
А иначе...да ти призная, мечтая си темите, които повдигам в постингите си, да правят така, че моите събеседници тук, моите приятели тук, да се замислят и да споделят на глас мислите си. Какво по-хубаво от една такава взаимност и доброжелателност в един блог, като този. Така че благодаря ти и много ще се радвам, да продължиш да се включваш...стига да ти е интересна темата, разбира се. Приятна вечер!