Един постинг за водата, гората и хората.
Едно преживяване на заобикалящия ни свят,
такъв, какъвто е.

Там,насред Балкана,вдън гори тилилейски има едно местенце,където всяко лято през последните години обичах да ходя,заедно със моето семейство на пикник.Това място е закътано дълбоко дълбоко в гората и въпреки,че има черен път дотам,а и още по-навътре,никога не срещнахме човек.В интерес на истината това е просто едно местенце в гората покрай рекичката,но усамотеността и ромоленето на водата,чуруликането на птиченцата,а също така и китната зеленинка наоколо го правят особено уютно и притегателно.
При последното ни ходене там се натъкнахме на нещо потресаващо.Изглежда,че беше извършвано тъй нареченото прочистване и разреждане на гората.Дървени трупи се търкаляха наоколо,дори и през самата рекичка.Кални следи от гуми пресичаха зелените полянки.Като че ли някой беше вилнял наоколо както му скимне.
Това ме натъжи.Бях свикнал с това местенце и честно казано обичах си го.Стори ми се,че усещах как гората тихо плаче.Помислих си,че повече няма да имам сили да отида пак там и да видя отново всичко това.Да,в онзи ден останахме при гората и пак бяхме заедно с нея.Но някак си не беше вече същото.После се сбогувахме и си тръгнахме.Още тогава исках да пиша за това,започвах и не намирах сили да продължа.
Странно същество е човекът.Странно и жестоко.Жестоко и алчно.Алчно и безчувствено.Безчувствено към гората,към животните,към реката,към другите хора.
Но сега,две години по-късно си мисля,че не трябва да се отказваме.Всички ние,които сме чувствителни към лошото и доброто.Всички ние,които искаме доброто да е поне малко повече.Затова може би трябва да пишем,да говорим за тези неща.И да се опитаме да бъдем още по-добри,ако може.
Ето,искам да ви покажа снимки от това място.Не ги подреждам,просто си вървят-красивото,грозното...както си вървят добрите и лошите неща в живота.
Разбира се,това е един мъничък мъничък пример за това,което се причинява на гората.Даже законово може би си е съвсем в реда на нещата-прочистване и толкоз.Цели гори просто си отиват и се изнасят като дървен материал в чужбина и някак си това си върви години наред.Това моето е едно камъче в обувката.Но на мен ми убива и предпочитам да си го споделя с вас-тези,които ще ме разберете.
А тези,които не схващат за какво става въпрос,
предлагам им да се насладят на прелестното изпълнение
на песента от клипчето.И това е нещо все пак.
Така и така сте ми дошли на гости. :)
Благодаря на всички!

                                                                                                           shining





Гласът на водата е вълшебно-омайващ...








Рекичката ти става приятелче още щом се срещнете за пръв път.





Зеленината те обгръща.


























Съзерцавайки небето през клоните на дърветата,усещах тихия плач на гората...









Още не съм се връщал на това място през тези две години.
Дали да се върна,а? Как мислите?

А песента е чудна,нали? :)

Когато някой е болен и страда, нали не го изоставяме?!
Върни се и приеми красотата на онова, което е останало. Диалогът ще е двустранен..
По отношение на апела, да бъдем по-добри, дали не си го повтаряме само определен кръг хора?! А тези - "другите", междувременно си подсвиркват, а керванът си върви..
Аз също обожавам такива скрити местенца, на които да бъда само с обичаните хора. Но се усещам, че съм станала страхлива с тези саможиви разходки. И тук пак се връщаме на темата за лошотията, която е вирус и не знаем кой, заразен от него, ще ни срещне в тези дън земи...
Усмивка за един хубав ден и филийка, намазана с оптимизъм, ако не си закусил все още ;)

Дори не ми се коментира... Имам подобно изживяване и ми беше много мъчно. Поздрави и хубав ден!

тъга но и много доброта ,красота и чувствителност към нещата от живота!
Музиката също е прекрасна!
За добротата напълно съм съгласна.Не трябва да се мълчи!Трябва да се говори
и всеки да прави каквото е по силите му!
На въпроса,дали да се върнеш?Слава богу природата е велика и има силата да
се възстановява/доколкото може/от погромите на хората!Според мен мястото
ще е различно вече. Много се надявам да са заличени вече раните!
Поздравления за целия постинг!

Благодаря за добрите думи,благодаря за съвета,благодаря за оптимизма!
Да,сигурно си права,че трябва да се върна.Ще се замисля това лято по въпроса.
Не знам дали сме малко тези хора,дето тук си говорим за доброто,но от гледна точка на оптимизма,по-добре е,че все пак ни има и поне има за какво да се хванем.
Благодаря и за усмивката! :)

Благодаря за компанията,за съпричастността!
Да, и без много много думи,тези,които могат да го усетят това,те ще го усетят.
Още повече,когато лично преживееш нещо подобно.
Благодаря за пожеланията,приятно ми беше!

Благодаря за точната преценка и добрите думи! Няма как да не му стане хубаво на човек,когато го разберат и подкрепят. Да,сигурно ще се върна там,осъзнавам го вече,че трябва да го направя. Така като споделям тези неща и наистина са ми много ценни всичките тези ваши коментари.
Благодаря ти,приятно ми беше да споделим!

Всичко е живо!Всичко ни говори,но дали имаме сетива,за да чуем какво ни казват гората,цветята...?Болката я изпитват всички живи същества...а всичко е живо!
Много е хубаво това,че ти,shining мислиш и състрадаваш!Най-доброто,което бихме могли да направим към тези гори е-да им поискаме прошка и да ги прегърнем-да ги погалим!
Благодаря за твоята човешка и споделена съпричастност!

И аз ти благодаря за разбирането,за това,че споделяш емоцията,състраданието!
Да,сетивата трябва да се поддържат в тонус и аз също благодаря на теб и на всички вас,в чиято компания мога да споделя именно нещо като това и да бъда разбран.И да не се чувствам сам-сам с мислите си,сам с преживяванията си,сам с мирогледа си.
Благодаря ти още веднъж,а също и за това,че коментираш!Много ми е ценен всеки коментар,всяко мнение.Хората са толкова затворени,че предпочитат в много случаи мълчаливо да съзерцават.Разбира се това си е право на всеки, и аз не коментирам винаги.А за мен това,което съм писал и коментарите под него са ми еднакво важни.
Поздрави!

И да се опитаме да бъдем още по-добри,ако може.......................