Постинг
13.10.2014 19:19 -
Черни връх - неделно-октомврийски импресии и размишления
"- А къде са супичките?"
Вдигам поглед нагоре и улавям въпросителното изражение на едно момченце.
"- Тук нагоре по стълбите и после вдясно. " - отговарям.
Въпросителното изражение е на път да се стопи,но отново се завръща,този път придружено от една невинна детска усмивка:
"- А кое беше дясно? "
Показвам дясната си ръка,детето поглежда към мен и после към себе си,за да запомни дясната си ръка и отминава,получило отговор на въпросите си.
А аз продължавам да седя върху една туфа изсъхнала трева,с гръб залепен на стената на заслона,бягайки от вятъра,който макар и не много силен,успя да ме пообрули в последните метри на изкачването.Тук,на завет,положително-съзерцателните ми размишления се завръщат,а това момченце,което още не беше научило дясното и лявото,направо ме развесели. Поглеждам с усмивка на лице настрани и виждам една майка,която разнася едномесечното си бебе и от това усмивката ми става още по-широка.Ееех,живот!
Това,което ми се запечата през този усмихнат слънчев октомрийски ден,беше синьото безоблачно небе и камъните.Може би ще го уловите и вие от снимките,които имам удоволствието да ви покажа.Едни много непретенциозни снимки,но какво пък-някои може би скоро не са ходили на Черни връх,други пък изобщо,така че надявам се,че все на някого ще му е интересно.
Някак си много причудливо ми изглежда всичко с тия скали.
Скали насам....
...скали натам...
...скалите и вечността.
Планината,скалите и синьото небе- едно съвсем естествено съчетание.
Поглед през скалите на Витоша и към Рила,която днес не се вижда особено ясно,но си е все така величава.
И отново камъните,които като че ли си имат свой собствен таен език,на който биха искали да ни кажат нещо.
Забелязах в интернет,че бялата топка на обсерваторията е вдъхновила доста хора да я снимат,вдъхнови ме и мене да я погледна от различни ъгли.
Продължих да се вглеждам около себе си и видях и тази скала по два различни начина.
Е,това си беше един чуден слънчев октомврийски подарък от природата.
А най-важното е,че качихме върха.
...че даже и се снимахме за спомен :)...
...видяхме и ланския сняг....упс,грешка,не е ланския,а тазгодишния.
Нека да погледнем отвисоко към София и поне за малко да се почувстваме над нещата.Не е лошо усещането.
А каменните реки текат ли,текат...
Е,слизайки надолу,отправяме умислен поглед назад....
...и още по-умислен натам,накъдето сме се запътили и давайки си сметка какво ни чака.Делници,делници...и така до следващия празник.
Планината ни изпраща великодушно...
...и ни кани отново да и гостуваме и да се насладим на прелестите и.
И да бъдем добри с нея. И помежду си също.
Обичайте се! :)
shining
П.П. Ако искате да видите по-детайлно някоя от снимките,цъквате върху нея и така. :)
Вдигам поглед нагоре и улавям въпросителното изражение на едно момченце.
"- Тук нагоре по стълбите и после вдясно. " - отговарям.
Въпросителното изражение е на път да се стопи,но отново се завръща,този път придружено от една невинна детска усмивка:
"- А кое беше дясно? "
Показвам дясната си ръка,детето поглежда към мен и после към себе си,за да запомни дясната си ръка и отминава,получило отговор на въпросите си.
А аз продължавам да седя върху една туфа изсъхнала трева,с гръб залепен на стената на заслона,бягайки от вятъра,който макар и не много силен,успя да ме пообрули в последните метри на изкачването.Тук,на завет,положително-съзерцателните ми размишления се завръщат,а това момченце,което още не беше научило дясното и лявото,направо ме развесели. Поглеждам с усмивка на лице настрани и виждам една майка,която разнася едномесечното си бебе и от това усмивката ми става още по-широка.Ееех,живот!
Това,което ми се запечата през този усмихнат слънчев октомрийски ден,беше синьото безоблачно небе и камъните.Може би ще го уловите и вие от снимките,които имам удоволствието да ви покажа.Едни много непретенциозни снимки,но какво пък-някои може би скоро не са ходили на Черни връх,други пък изобщо,така че надявам се,че все на някого ще му е интересно.
Някак си много причудливо ми изглежда всичко с тия скали.
Скали насам....
...скали натам...
...скалите и вечността.
Планината,скалите и синьото небе- едно съвсем естествено съчетание.
Поглед през скалите на Витоша и към Рила,която днес не се вижда особено ясно,но си е все така величава.
И отново камъните,които като че ли си имат свой собствен таен език,на който биха искали да ни кажат нещо.
Забелязах в интернет,че бялата топка на обсерваторията е вдъхновила доста хора да я снимат,вдъхнови ме и мене да я погледна от различни ъгли.
Продължих да се вглеждам около себе си и видях и тази скала по два различни начина.
Е,това си беше един чуден слънчев октомврийски подарък от природата.
А най-важното е,че качихме върха.
...че даже и се снимахме за спомен :)...
...видяхме и ланския сняг....упс,грешка,не е ланския,а тазгодишния.
Нека да погледнем отвисоко към София и поне за малко да се почувстваме над нещата.Не е лошо усещането.
А каменните реки текат ли,текат...
Е,слизайки надолу,отправяме умислен поглед назад....
...и още по-умислен натам,накъдето сме се запътили и давайки си сметка какво ни чака.Делници,делници...и така до следващия празник.
Планината ни изпраща великодушно...
...и ни кани отново да и гостуваме и да се насладим на прелестите и.
И да бъдем добри с нея. И помежду си също.
Обичайте се! :)
shining
П.П. Ако искате да видите по-детайлно някоя от снимките,цъквате върху нея и така. :)
на свежестта и красотата,които си преживял и са те докоснали по такъв начин,че всичките тези красиви снимки са подарък,който преживяваме с теб:)
Благодаря!Хубава вечер и успешна седмица!
цитирайБлагодаря!Хубава вечер и успешна седмица!
Аз съм от изобщонеходилите на Черни връх и беше удоволствие да следвам групата. Добър гид си, по оригинален начин ни водиш нагоре, нагоре, към вечността и след това надолу, надолу... към делниците. Усетил си душата на камъните. Ех ако можеха да говорят...
Хубава седмица, а сигурно ще е такава след това зареждане!
цитирайХубава седмица, а сигурно ще е такава след това зареждане!
Благодаря ти и аз и естествено,че е удоволствие за мен да преживея отново тези приятни мигове в твоята компания и твоите доброжелателни коментари!
Слънчева и добра седмица и на теб!
цитирайСлънчева и добра седмица и на теб!
Да,за мен е много ценно това твое мнение и усещане като изобщонеходила,както казваш. :) И ти благодаря,че го споделяш. Ами удоволствието и усмивките са взаимни,приятно е човек да получи похвала,знаеш как е,така че ти благодаря за приятната компания и ще се радвам пак да сме заедно.Интересно какви възможности се отварят за виртуално общуване,преплетено с реалити изживявания.
Надявам се и на теб да ти е хубава седмицата,благодаря ти!
цитирайНадявам се и на теб да ти е хубава седмицата,благодаря ти!
Слънцето за мен сега огря двойно - веднъж директно през прозореца и веднъж от тук - пак от високото!
Още една допирна точка между нас - диалогът с камъните :) Като бях малка често скитах по пътеките и поляните на Витоша, заедно с веселата компания на майка ми и баща ми, куп техни приятели. Все исках да минем през едни камъни на Алеко, по които тичах и скачах. Жалко, че нямам снимка там. Сега ти ме върна .... лелее ... някъде назад в каменно-медната епоха :)))))))))
Много съм щастлива от твоето споделяне. И малко натъжена. Ами така е - когато човек изпуска покани, после гледа снимки и усеща чужди изживявания! Нека ми е сега ;))
Поздрави и имаш голяма прегръдка от моята душа за твоята душа!
цитирайОще една допирна точка между нас - диалогът с камъните :) Като бях малка често скитах по пътеките и поляните на Витоша, заедно с веселата компания на майка ми и баща ми, куп техни приятели. Все исках да минем през едни камъни на Алеко, по които тичах и скачах. Жалко, че нямам снимка там. Сега ти ме върна .... лелее ... някъде назад в каменно-медната епоха :)))))))))
Много съм щастлива от твоето споделяне. И малко натъжена. Ами така е - когато човек изпуска покани, после гледа снимки и усеща чужди изживявания! Нека ми е сега ;))
Поздрави и имаш голяма прегръдка от моята душа за твоята душа!
Добър вечер! :) И при мен слънцето изгря,дори и вечерта,от твоето споделено щастие-диалогът с камъните. Приятно ми е,че ти отворих такива спомени.А колкото до натъжаването-човек изпуска нещо,но не всичко,нали? Надявам се да има още слънчеви дни пред нас.А и камъните са си все там. :)
Моята душа се наслади и ти благодари за прегръдката!
Благодаря ти за топлината,която ми остави!
цитирайМоята душа се наслади и ти благодари за прегръдката!
Благодаря ти за топлината,която ми остави!
От слънцето, красотата и простора ти спира дъха. На това му викам щастие :)))). Здравей! Не съм ходила от дете на Черни връх. Красиво е. На някои от снимките сякаш има море зад хълма и скалите. Благодаря ти за разходката :))). Пожелавам ти безкрайни пътешествия и слънчеви, добри дни!
цитирайЗдравей,
и аз не бях ходил отдавна.А денят направо си беше чуден с това ясно слънчево време.Е,някои може би биха искали усамотение,а навсякъде беше пълно с хора,но аз си го намерих моето усамотение с камъните,които снимах. :) Когато гледах снимките в къщи,доосмислих преживяното и го споделих тук.Радвам се на твоите хубави отзиви,а също и на всички други,които ми идвате на гости.Благодаря за пожеланията! Слънчева да ти е седмицата!
цитирайи аз не бях ходил отдавна.А денят направо си беше чуден с това ясно слънчево време.Е,някои може би биха искали усамотение,а навсякъде беше пълно с хора,но аз си го намерих моето усамотение с камъните,които снимах. :) Когато гледах снимките в къщи,доосмислих преживяното и го споделих тук.Радвам се на твоите хубави отзиви,а също и на всички други,които ми идвате на гости.Благодаря за пожеланията! Слънчева да ти е седмицата!
Търсене
За този блог
Гласове: 5038