Just listen, close your eyes
for 1 hour and 4 minutes...
THIS IS HEAVEN. An hour long orgasm.

/из коментарите от мрежата/



Echoes - part I





Известно време се чудих дали да напиша нещо
в този постинг и какво да е то.
Или просто да оставя музиката да говори...
И все пак...
Пинк Флойд е любимата ми група.
Когато съм търсил разни нещица за тях,
съм попадал на фенове, които с фанатична
приповдигнатост нравоучат другите какво
всъщност е явлението Пинк Флойд, как да се слуша
Пинк Флойд, как трябва да тълкуваме тази или
онази тяхна песен, текст и т.н.
В никакъв случай не искам да приличам на такива
фенове, това си е техен избор, на мен не ми пречат.
Това, което искам е , да споделя усещането, чувството,
което изпитвам, докато слушам Пинк Флойд.
Мисля, че този филм е доста красноречив в това отношение.
Ще ви разкажа за първия път, когато си спомням,
че съм видял нещо от филма. Беше в някакъв клуб през 80-те,
беше шумно, хората щъкаха насам натам с чаши
или бутилки в ръце, обладани от съответното настроение. :)
И там, на един видеоекран, ги видях.
Видях едни със замечтани погледи и дълги,
развяващи се коси, които свирят една такава отнесена
музика, на едно отнесено, празно и самотно място.
И това ми се стори като някаква магия, нещо свръхестествено.
Гледах като омагьосан през гърбовете на хората и този момент
остана завинаги в съзнанието ми. Не си спомням дали тогава съм разпознал, че това са Пинк Флойд. Във всеки случай по това време
те бяха за мен нещо мъгляво, мистично дори и всъщност нещо недоразбрано.
В интервюто си към филма, режисьорът Ейдриън Мейбън казва, че е получил прозрение, че точно това е мястото,
където трябва да снима, когато се е озовал в амфитеатъра
в 8 часа вечерта, сам с тишината и вечността.
Намирам нещо общо между неговото усещане и моето,
когато за пръв път видях и чух Пинк Флойд на живо от Помпей.
А може би и вие изпитвате или ще изпитате нещо подобно?
Ше го кажа пак: искам да споделя чувството, което ме изпълва, докато гледам и слушам този филм. Да го споделя с почитателите на тази музика, но и с тези, които просто не са си падали досега по такива неща.
Бъдете любопитни, отделете минута, две. :)
Хвърлете едно око на трите клипа, които съм избрал за вас.
Може би ще усетите мистиката, специфичната мелодичност,
духа на времето- началото на 70-те.
А може би ще се пренесете далеч назад в античния Помпей,
при страховития Везувий... Всъщност не знам.
Сигурно ще има и такива, които нищо няма да усетят.
Е, нормално е, различни сме хората...
Не искам да ви досаждам повече, желая ви магически минути !
И все пак...40 години ! Забележително!
                                                                      shining




Коментарите, които избрах от мрежата, общо взето
изразяват и моите усещания:

Just listen, close your eyes
for 1 hour and 4 minutes...
I can"t explain, it"s not human,
just like a sensation of universal
knowledge and ... WOW!

Well i just watched this video and
all I have to say is....
THANK YOU PINK FLOYD!!!

WOW! Timeless piece...After 40 years,
still so powerful, contemporary and
ground braking!
It"s like it was created yesterday.
Great piece of art!

...help me I"m crying ...

I"ve seen this approximately
17 times now and it just keeps on
getting better and better.
Pink Floyd are just amazing.


Been a huge fan of Floyd since I was
a little kid growing up in the 70"s.
Didn"t have computers,video games or
cell phones. Had cool parents,some cool toys and Pink Floyd albums. How great it would have been though to have a computer back then to access great stuff like this. Awesome band and music.


Great! Great! Great!
They"re 1000 years ahead,
in music and phylosophy...

Love Pink Floyd, the soundtrack since I was only 14... and they"ve never bored me! Thanks!


 The dog loves their music!
Just like me.. :)


THIS IS HEAVEN. An hour long orgasm.
...eargasm and eyegasm :D

One of the best films
in rock history.
...and one of the best bands
in rock history.
The quality is unbelievable good!

Set the controls for the heart of the sun




Set the controls for the heart of the sun

Little by little the night turns around
Counting the leaves which tremble at dawn
Lotuses lean on each other in yearning
Under the eaves the swallow is resting
Set the controls for the heart of the sun

Over the mountain watching the watcher
Breaking the darkness
Waking the grapevine
one inch of love is one inch of shadow
Love is the shadow that ripens the wine
Set the controls for the heart of the sun

The heart of the sun
The heart of the sun
The heart of the sun
The heart of the sun
The heart of the sun
The heart of the sun
The heart of the sun

Witness the man who raves at the wall
Making the shape of his question to Heaven
Whether the sun will fall in the evening
Will he remember the lesson of giving
Set the controls for the heart of the sun

The heart of the sun
The heart of the sun
The heart of the sun
The heart of the sun
The heart of the sun
The heart of the sun

 малко по малко нощта хвърля поглед през рамо и тръгва
бавно докосва листата, които потръпват в сумрака,
будят се лотуси, страстно допрели челата си хладни,
кротко се сгушва лястовичката под стряхата.

иззад планината гледам окото, което ме гледа,
на парчета разбива тъмата и буди лозниците страстни
и любовта ми изтича стъпка по стъпка, сянката се отдръпва
моята обич е сянка за опияняващо щастие.

гледай - аз съм човекът, бълнуващ с чело о стената,
бълнувам въпроси, извайвам им грижливо форма
ще се спусне ли слънцето в прохладната вечер?
Има ли кой даващия да запомни?

Насочвам своя кораб на слънцето в сърцевината
настройвам уредите да ме отведат в сърцето на звездата.
 

Преводът е на една очарователна дама - Нуша (noushawitch.blogspot.com),
искрено съм и благодарен, че даде съгласието си да го публикувам тук! :)))



  One of these days

Забележителен Ник Мейсън, нали?

На всички, които стигнаха дотук -
ето целия филм в режисьорския вариант от 2003г.

Спомням си, един приятел беше изрязал с ножица една тяхна тава и беше оставил само последното парче от нея, щото само то му се сторило горе-долу сносно.
Става дума за The dark side of the moon. По-късно се оказа, че това е велика тава и я слушахме маса време , докато не излезе Wish you were here и следващите извънземни тави:)

Благодаря много, ще се радвам и други да се провокират,слушайки тези велики парчета и да споделят интересни спомени.

страхотни са това е...нямам думи.Благодаря ти:)

They're 1000 years ahead,
in music and phylosophy...

Нямам какво да добавя, освен да ти благодаря за прекрасния постинг.

А, и да благодаря на Pink Floyd, че станаха причина да се заприказваме в моя блог :)

А аз ти благодаря за щедрата оценка на моите скромни нещица.
Да, има връзка с групата срещата ни, но сигурно има и нещо друго...Иначе така или иначе нямаше да се заприказваме.
Впрочем, като каза заприказвали...кога ли ще ни се отвори възможност да се заприказваме...и дали?...
Приятна вечер!

"...кога ли ще ни се отвори възможност да се заприказваме...и дали?..."

Ще :)))

Лично за мен, това е най-гениалният концерт изобщо на която и да е група. Самата идея да изсвирят това пред празния амфитеатър и духовете на мъртвите, е потресаваща.
Концерт, предназначен за мъртвите! Само Пинк Флойд го могат това.

...че в търсене на оригинална идея, просто е отхвърлил идеята това да бъде просто още един филм концерт, където групите свирят пред многохилядна публика и по-скоро неговата теза е била да направи нещо като анти-Уудсток, което той е сметнал, че ще е напълно подходящо, когато снимаш филм с Пинк Флойд.
Благодаря за интереса и коментара!

Извън хеви-метъла и изобщо тежката музика, аз обожавам Флойд. Те са отделна вселена и всякакви опити да бъдат вкарани в някакъв стил, изглеждат абсурдни и смешни, просто защото няма такъв музикален стил. И не е възможно да сложиш в рамки подобно явление. Специално този концерт в Помпей за мен е нещо изключително и надминава по въздействие всичките им останали концерти в следващите години пред хиляди фенове и невероятно сценично шоу. Въпреки липсата на зрелищни специални ефекти, каквито използват по-късно, този концерт си остава ненадминат - в него просто музиката говори.

Благодаря за споделеното мнение, оценявам ! И се надявам дори и тук чрез този постинг някой да открие за себе си магическата и неповторима уникалност на музиката на Пинк Флойд. Дано не звучи нескромно, просто споделям нещо много много любимо.

И аз се надявам на това, макар всеки ден, влизайки в този сайт, надеждата ми да гасне. Като гледам какви малоумщини се раждат ежедневно в блога, все повече се отчайвам.
Но вечната музика е над всичко това.