Richard Wright  /1943-2008/
John Lord /1941-2012/

Wish You Were Here...




Магнетофон " Grundig"...




Звуците на хамънд-органа...толкова прилепчиви и завладяващи...


Магнетофон "Юпитер"...




Звуци на синтезатор, като че ли идващи от някакви далечни, непознати светове...


Магнетофон "Кащан"...




Мелодии и ритми, които ти се иска никога да не свършват...


Ролки ORWO...





Спомени, спомени...

Дали само детството е "виновно" за тези вълшебства...




С този постинг правя един дълбок поклон пред паметта и на двамата магьосника на клавишите. Да, те не са вече между живите, но тяхната музика, която композираха, изсвириха, сигурно ще остане вечно жива.
Две легенди - един Майстор и един Лорд.

А колкото до спомените...

По времето, когато бях ученик, Дийп Пърпъл се смяташе от всички за крайъгълен камък, така да се каже , в рока. Тогава бяха годините след разделянето на групата през 70-те и всички си мечтаехме, естествено, за това да се съберат и засвирят отново заедно. А надежда за това все не се появяваше... И така, годините минаваха и ние живеехме с легендата "Дийп Пърпъл", с тяхната музика и с надеждата, разбира се.
Така беше тогава. А да се слуша соло на Ричи Блекмор или на Джон Лорд, си беше удоволствие от най-висока класа.През 70-те бяха на мода магнетофоните. Моят "Grundig" още си го пазя. Западногермански. Сладурче.
В училище, в часовете по физическо, когато имаше време и беше удобно, учителят ни пускаше разни записи на един "Юпитер" и това беше страхотно изживяване. Помня, че веднъж през 79-та се бях толкова запалил по " Sultans of Swing" на Дайър Стрейтс, че се наложи моите родители да помолят учителя да ми даде за един ден ролката с тази песен,за  да си я запиша и слушам в къщи. Това си беше постижение, тъй като респекта към учителите нямаше нищо общо с липсата на такъв сега.
На един друг "Юпитер", на момче от нашата улица, слушахме много пъти концерта на Дийп Пърпъл в Токио - този легендарен концерт, който ни караше да зяпнем с уста докато свирят Пърпълите, както им викахме тогава.
"Кащаните" и "Юпитерите" се считаха донякъде за лукс - хем бяха стерео и Hi Fi, но и по-скъпички се продаваха.
Що се отнася до Ричард Райт и Пинк Флойд, там нещата бяха някак си по-мистични и забулени в тайнственост. Поне за мен и моите съученици. Но така е с легендите... :)
Приятел на баща ми, работеше като електротехник в едно друго училище и си падаше малко меломан. Когато бях в по-началните класове, често ходех при него - в работния му кабинет в училището. А там си беше винаги интересно, пълно със всякакви джунджурии и техники. Но един път се случи това, за което ще кажа сега и което страшно много ме накефи и помня потресаващото усещане и до днес. Беше след часовете - следобяд - при него се навъртаха ученици от по-горните класове и също си говореха за музика и какво ли не. И изведнъж се заформи нещо като спор, разбира се подстрекаван от учениците, може ли да пусне по високоговорителите в двора едно парче на Дийп Пърпъл. Такива спонтанни моменти просто са незабравими. Трябва да поясня за незнаещите и непомнещите, че това много много не се допускаше ей така просто да издуеш музиката в двора на училището, да не говорим пък точно Дийп Пърпъл. Не че беше забранено официално. Та гръмна "Highway Star"  от оригинална плоча тогава из целия двор, а ние си стояхме в стаичката ни лук яли, ни лук мирисали. Но усещането да слушаш мощния звук, който ехтеше отвън, си беше величествено и аз гледах с възхищение и уважение батковците, които инициираха това. Солото на Лорд и солото на Блекмор  се чуха и на съседните улици. Е точно това си беше като сбъдната детска мечта - да чуеш любимата си музика на високо - пред всички. Такива работи.

Спомените... какво да правим с тях?
Някои предпочитат да изтрият всичко, други запазват съкровени неща и не искат да ги споделят с другите, трети се ровичкат по-често в миналото.
Не мога да ви дам съвет какво да правите със спомените си, пък и вие сигурно вече сте решили за себе си.
Все пак странно как мнозина като че ли се плашат от спомените си, от собственото си минало.А защо, това е част от нас, как ще го изтриеш, как ще заличиш част от себе си? И защо да го правиш?

Това бяха едни сладки спомени, свързани с рок музиката и нейните легенди... и добрите стари времена. Бъдете щастливи!





Спомени в четвъртък вечер - четвърта част - 24 май - от 1966 до 2012

Спомени в четвъртък вечер - трета част - David Gilmour and Bob Geldof - Comfortably numb

Спомени в четвъртък вечер -втора част- Roger Waters- Amused To Death

Спомени в четвъртък вечер: All That Jazz - Bye Bye Life

Едни спомени отварят вратичка на други... Влизам в любими
и попадам на твоя постинг - обичам тези твои вечери за музика
и откровения в минало време. Прочетох написаното на фона на
подбраните от теб изпълнения / и в момента слушам / с невероятно
удоволствие и пътувам във времето... Незнайно как направих асоциация
с мои подобни изживявания на безпаметно слушане на любима песен
и желанието на всяка цена да я имам на разположение всяка минута.
Споменът ме върна при вечната ми любов - Бийтълс и тяхната " О"Дарлинг",
която имаше на плоча едно съседско момче, голям ученик на квартира.
Не зная как съм изглеждала тогава, и какво е било изражението ми
/плочата ми се виждаше вълшебна /, но след едноседмично упорито
"преследване", той ми я подари, а това беше невероятен жест за онези
години, бяха му я донесли отнякъде. Никога няма да забравя усещането,
после разбира се дълго време се събуждах и заспивах с тази песен,
но той се отърва от хлапето с достоен жест... Има и още ... но много
се разприказвах ... Останалото - друг път...
Благодаря за споделените мигове...
Хубава вечер !

Знаеш, и друг път съм ти казвал, че ми е тъжно, че хората стават все по-несподелителни. Все по-трудно е да ги накараш да излезнат от черупката си. Е, не винаги, слава богу и затова много ти се наслаждавам на споделения спомен.
Тук не става въпрос да се връщаме постоянно в миналото. Просто сега реших така да поставя нещата, да споделя нещичко и да се надявам на същото от всички вас. Докато има надежда, сме живи, нали? Приятна вечер и на теб! Благодаря ти!

Пускаме ги да летят из мрежата и те винаги си намират кой да ги хване. Аз например ги използвам като вълшебното килимче, на което се връщам в детството. И ми изплуват едни картини...
Имах един приятел, който ужасно лошо падаше на сняг и всяка зима по нещо трошеше. Една зима от компанията ме бяха зачислили към него да ме води и прибира от купоните. Когато минавахме през едно стръмно място, на което децата винаги правеха пързалка, той сядаше на любимия си "Кащан", аз сядах в него и така се спускахме по наклона :) Щура работа! Обаче за цялата зима нямаше нито един счупен крак :)))
На този "Кащан" за първи път чух това http://youtu.be/ffo4tzU0rUc и до сега смятам, че по-съвършено нещо не съм чувала. Както се казва, отпечатък до гроб :)
Благодаря ти за събудените спомени, Гал! Ей сега ще озвучим квартала :)))

Хубаво е че и ти изрови такова уникално нещо, като пързалянето с "Кащан". Изобщо спомени могат да се извадят уникални, жалко че хората стават все повече темерути и не им се поглежда ни назад, ни занапред имат грижа, като ги гледам колко са отнесени и не реагират на нищо вече. Но да ги оставя хората - каквито, такива.
Благодарен съм ти за компанията и тази вечер, огън си :)
И на теб ти се е отразило слушането на Кащани, Юпитери и тем подобни. :) То си личи. А колко истории още има... Нищо, нека да има, за да си разказваме и по-нататък. А, щях да забравя, радвам се, че си се зарадвала на поздрава ми за рождения ти ден и много ти благодаря за топлината. Най-обичам естествените неща. И спонтанните разговори. / и обръщения :)))) /

Я хората, я съвестта ми, че върша нещо, което влиза в графа "Забавление", когато не ми е до него...
Моят магнитофон беше "Сони"... Продаде го на баща ми един щатен комсомолски секретар, който живееше във входа. Продаде го като нов, само дето после се оказа, че е отварян, кърпен и т.н. Просто човекът излъга и сигурно лъже и досега, защото вече е милионер и не живее в малкия апартамент под нашия...
Но на него чух за първи път запис на Houses Of The Holy и се влюбих дълбоко и безнадеждно в Цепелин и гласът на Плант за цял живот : )...
Иначе доста лъскаво изглеждаше, но след един ремонт се ядосах, върнах го в сервиза и не го прибрах нарочно. Не Плант, магнетофона : ))...
Поздрави за хубавата тема!
http://www.youtube.com/watch?v=rYVR-O1RUY8

Има какво да си спомни човек, стига да иска. До тук чух три любопитни историики от вас. Затова съм ви благодарен за компанията. Иначе, ясно е че ще си спомняме за класиките, за какво друго :)
поздрави!

E-хо! Къде се загуби?
http://youtu.be/OqSKVSkywEo
:)

Спомените ще ни придружават през целия ни живот,но за да не избледняват,трябва по-честичко да ги споделяме.Моите уви,започнаха да избледняват,и с риск да се изложа ще Ви попитам ,дали знаете някаква марка магнетофон -Джелозо...но всъщност това не е важно.Там на улица Шишман беше и училището ни - 8-мо и квартирата с магнетофончето,където бяха първите ни купони.Всичко правихме със страх.Бях още гимназистка, когото за първи път чухме Битълс.Музиката е вълшебство,тя помага и на спомените ни.Все още мечтая да посетя концерт на Роджър Уотърс или Дейвид Гилмор,а защо не и на двамата...покрай тях попаднах на блога Ви.Благодаря.Казвам се Лидия.

Ами ти къде си се отнесла снощи с това парче, изглежда си била в по-особено настроение :))) Благодаря за поздравчето, това не съм го слушал, признавам си, така че му се позарадвах доста.
Иначе, за по-ежедневни контакти съм си направил едно кафененце във фейсбук и там всеки от групата си слага каквато музика му е на сърце и засега се получава задушевно да ти кажа.Макар че аз съм си най-приказливия там и единствения, който казва по някоя и друга дума, когато сложи клипче с песен. Знам ти отношението към фейса, и аз не харесвам клюкарстването или многозначителното мълчание там, ама и тук не ми се пускат постове с по едно изречение. Така че, заповядай, ако решиш. :).
Приятно ми беше, че намина, постопли ме в хладната утрин...:)

Радвам се , че провокирам и някого, когото все още не познавам да разкаже нещо. И затова много благодаря за отношението.
Сигурно имаме нещо общо покрай отношението ни към музиката на Пинк Флойд. За съжаление, мисля че може и да си останем с мечтите за концертите на Гилмор или Уотърс, поне що се отнася за България. А иначе има още надежда, да. Съжалявам как си отиват големите...ето точно на тях посветих и този пост...но, това е живота.
А за тези магнетофони не знаех, но човек не може да знае всичко :) Просто споделих от собствен опит нещата.
И аз харесвам споделянето на спомени, особено ако е с една такава положителна настройка, а не само негативизми - какво било, що било.
Така ги и нарекох тези спомени - сладки спомени за рок музиката и ония времена.
Поздрави, благодаря още веднъж и бих се радвал пак да се срещаме тук, при мен!