А на детето във вас?
Като дете много обичах да чета приказки.
И " Винету" много харесвах...

И всичко от Карл Май, Майн Рид.
И още много други книжки.

Учеха ни, че приказките са храна за ума и ни карат да се замисляме за много неща от реалния живот, че развиват въображението ни и събуждат волята ни. Разкриваха ни идеите, вложени в приказките, мъдрите и дълбоки поуки, съдържащи се в тях. Всички виждахме как доброто побеждава лошото и без колебание заставахме на страната на умните и справедливите, на смелите и добрите.
И тази приказка е с поука, както всяка приказка. Прочетете я на някое дете. Може да не е вашето дете, може да е вашето внуче, може да е детето на ваш близък. Ще го зарадвате. Ще зарадвате и себе си.


**************************************************************************************************

" Как гарджето стана певец" - от Светослав Минков

Роди се в гората гардже. Голичко, слабичко, с тънко вратле и с ококорени очички. Роди се и веднага заприказва.

— Пиу! Пиу! — записка то. — Искам червейче!

И майка му, старата гарга, изхвръкна из гнездото, позавъртя се насам-натам и донесе на скъпата си рожбица не едно, а две червейчета.

Минаха три-четири седмици, отърси се гарджето и перца по крилцата му поникнаха. Сега вече то можеше да стои на краката си, да подскача като жаба и да се опитва да хвърчи.

Гледаше го старата гарга и не можеше да му се нарадва.

„Брей, че хубавец съм родила! — мислеше си тя. — Втори като него няма на света! Ох, дано стане професор!“

Ала малкото гардже нямаше ума на майка си и не мислеше да става професор.

Голяма беше гората и по клоните на старите дървета чуруликаха весело безброй пойни птички. Вечер, когато месечината изгрееше над върховете на дърветата, из цялата гора зашуртяваха сякаш чудни поточета: това бяха кръшните песни на славеите, които се надпреварваха да покажат кой е по-гласовит.

Слушаше ги прехласнато гарджето и по цели нощи сън го не хващаше. Искаше се и нему да стане певец като славеите, да се люлее ей тъй на някое клонче и да си чурулика до насита. Тая мисъл не излизаше из главата му и колкото повече то растеше, толкова по-силно вярваше, че от него ще излезе прочут певец. Най-сетне гарджето не можа да се стърпи и каза веднъж на майка си:

— Мамо ма, какво имат славеите в гърлото си, че пеят тъй хубаво?

— Дарба! — отвърна важно старата гарга и чукна с човката си една буболечка, която лазеше на края на гнездото.

— Ами аз нямам ли дарба? — попита малкото гардже, като разпери крилете си и извика: — Га-га!

— Кой? Ти ли? — рече майката и погледна учудено синчето си. — Да не си намислил и ти певец да ставаш? Не ти трябва такъв занаят. От тебе ще излезе нещо повече…

— Певец искам да стана! — записка малкото гардже и очите му се наляха със сълзи.

— Я мирувай! — изграчи сърдито старата гарга и отскубна едно перце от опашката на непокорния си син.

И гарджето наистина се укроти, сви се послушно в гнездото и не каза нито дума повече. Ала от този ден нататък то започна да слабее и главицата му клюмна. Нищо не можеше да го съживи и да му възвърне предишната бодрост: нито грижите на майка му, която го тъпчеше с червейчета, нито слънцето, което го милваше с топлите си лъчи, нито чудният мирис на горските цветя, които цъфтяха сякаш в самия въздух.

— Какво ти е? — питаше го често майката, а то повтаряше само едно:

— Певец искам да стана!

Съжали се най-сетне старата гарга над мъките на своя син и реши да отстъпи.

— Добре — рече един ден тя. — Щом толкова много искаш да станеш певец, стани! Но после да не се разкайваш.

— Благодаря ти, майчице! — извика зарадвано гарджето и в същия миг клюмналата му главица се изправи и очичките му засвяткаха от щастие.

— Но как ще станещ певец, като нямаш глас? — чудеше се майката. — Чакай, ще ида аз при бухала да го попитам. Той е умна птица и може да ми даде добър съвет.

И старата гарга изхвръкна из гнездото и отиде при бухала, който живееше в хралупата на един грамаден дъб. Завари го тъкмо когато той разправяше на малките бухалчета историята на Робинзон Крузо и ги съветваше да не се впускат в далечни пътешествия. Поклони се гаргата пред бухала и му разправи от край до край каква е работата. После го помоли да й каже как може да стане синът й певец, като няма дарба за пеене.

Бухалът се замисли, замижа с едното си око и отсече мъдро:

— Там, дето няма дарба, роднините и приятелите помагат.

— Как тъй роднините и приятелите? — попита старата гарга, без да разбира думите на умната птица.

— Много просто — каза бухалът. — Щом синът ти не може да пее, ще трябва да се намерят неколцина глашатаи, които да тръбят непрестанно надлъж и нашир, че по-голям певец от него няма. Лека-полека всички ще свикнат с тия хвалби и най-сетне сами ще започнат да вярват, че той наистина е голям певец. Хайде сега иди при вашите гарвани и свраки и ги накарай да дигнат повечко шум в гората, а пък аз си зная работата. Ще напиша в горския вестник нечувани хвалебствия за твоя син и дори портрета му на лично място ще поставя!

Каквото каза бухалът, това и стана. След няколко дни цялата гора ехтеше от дивия грак на стотици гарвани и свраки, които крещяха с всичка сила и разправяха, че по-велик певец от гарджето няма и че скоро то щяло да даде голям концерт за горските обитатели.

Дойде денят на концерта и гарджето се яви пред многобройна публика. Утихна гората, заслушаха птици и зверове. Залюля се певецът на едно клонче и записка с грозния си глас:

— Га-а! Га-а! Га-а!

И много от слушателите мислеха, че гарджето пее хубаво, защото тъй беше писано и в горския вестник. Тъй беше писано и подписано от бухала, който беше не само бухал, но и редактор на вестника.

Прекрасните гласовити славеи наистина се срамуваха от кресливата песен на гарджето и криеха главите си под крилете, за да не го слушат. Но какво значение можеше да има това?

Важното е, че гущерът и таралежът бяха много доволни — толкова доволни, че двамата изплетоха едно венче от лайкучки и го дадоха на катеричката да го занесе на певеца.

И катеричката се покатери чевръсто по дървото, на което стоеше гарджето, приближи се до него и окачи на шията му малкото венче.

От тоя ден гарджето се възгордя и започна да гледа отвисоко всички горски обитатели. То си въобрази, че е най-големият певец на света, и не изпускаше случая да се присмива на славеите, като се заканваше дори да ги изгони от гората.

Ала ето че веднъж се случи нещо неочаквано. Гарджето се люлееше на едно клонче и пискаше самоуверено с грозния си глас, когато над гората се изви изневиделица грамаден орел — могъща и справедлива птица. Орелът чу самозвания певец и кацна на един стар дъб.

— Какъв е тоя безобразен грак? — извика той. — Нима в горската тишина не може да се чуе гласът на по-достойни певци?

Думите на орела отекнаха надлъж и нашир и опомниха ония горски обитатели, които бяха повярвали, че гарджето е наистина певец.

— Долу самозванецът! — изчурулика синигерът.

— Долу измамникът! — обади се в листака червеношийката.

— Долу! Долу! — разнесоха се стотици гласове от всички краища на гората.

След тая случка горските обитатели разбраха, че славеите и другите пойни птици си остават истинските певци.

Вярно е, че гарджето продължаваше да грачи, а и свраките и гарваните все още дигаха шум. Ала на тях вече никой не обръщаше внимание. Никой не обръщаше внимание и на бухала, който бе престанал да бъде редактор на горския вестник.

*************************************************************************************************

Радвам се , че ми я припомни . Прав си , тази приказка ще зарадва всяко дете .
Прочетох с удоволствие и с размисъл ... и в живота нима не е така ...
Поздрави и приятна вечер !

Много обичам приказките от дете. Тази любов предох и на моите деца. Една от любимите ми приказки е "Майчина сълза" на Ангел Каралийчев! Благодаря ти, че ми припомни и тази! Във всяка от тях има нещо толкова истинско от живота...
Поздрави!

Пак ще го кажа - да споделиш с някой нещо красиво и изпълнено със смисъл и житейска поука е нещо, което те кара да полетиш с крилете на пламъка.
И на Ангел Каралийчев са страхотни, и на Ран Босилек, и на Асен Разцветников и още и още... Дано да не ги отнесе пороя на забравата, както отнася за съжаление толкова много стойностни неща!
Поздрави и на вас и още веднъж - Благодаря ви!!!

По темата: Чета приказки. Много! И на сина си четях. Той ме тормозеше да му чета дори когато заспивах с книгата. Понеже ги знаеше наизуст, събуждаша ме с думите "Мамо, не внимаваш!" Много съм му благодарна, защото от приказния период ми остана любовта към всичко, което е разказано с любов и доброта. Подозирам, че любовта към приказките ме кара да водя блог. За другите не зная, но аз в него разказвам приказки.
Поздрави за хубавата тема и благодаря, че ми припомни Светослав Минков :)

Глухарчетата зацъфтяха вече...и ти май така :) Пак изчезна ,жълтурче жълто като слънцето и също толкова усмихнато. Но хубаво е, че пак се появи. :) С авторитетно мнение, разбира се. Е, добра среща мога да ви кажа на всички, четящи все още приказки. Все такива да си останете.
А ти наваксвай...че си ми нужна, ако ме разбираш... :)
Приятелско благодаря и пролетен поздрав! :)

Тъй, де!! :))

Гарантирал с подписа си, така да се каже, а и всички са го уважавали и са му вярвали / към онзи момент/
Поздрави!

Само на детето в мен! Обичам приказки, обичам да ги прочитам отново и да намирам скрит смисъл, който преди години ми е убягвал! Дори наскоро, докато бях във Филипините, най-добрата ми приятелка не можеше да заспи, и и четох по скайп приказки! Стана ми едно такова топло и сигурно...

бих добавил още - едно такова справедливо ти става, едно такова достойно, едно такова градивно, едно такова изпълнено със вяра...и още може. Да ме прощават четящите това за неиздържаните граматически конструкции, ама точно по този начин исках да го кажа :)
Поздрави, Теди и благодаря!!!

Моля :) Поздрави и на теб!

Често го препрочитам. Автор с въображение, нетрадиционно мислене и безобразно чувство за хумор. Много ми допада. "Алхимия на любовта" е един от любимите ми разкази въобще, приказките му са приказни, да не говорим за преводите, които прави на приказките на Андерсен и арабските приказки
http://martiniki.blog.bg/izkustvo/2009/10/15/alhimiia-na-liubovta.416529

Това, което казваш съвпада с моите впечатления, само че съм може би по-назад от теб в това, което съм чел, освен приказките. Но съм си набелязал съвсем сериозно в най-скоро време да наваксам и може би ще започна с "Алхимия на любовта" :) - благодаря ти за споделеното и наистина си права и за преводите и въобще. Поздрави!