John Lennon...
Green Day...
...и Пеньо Пенев







Който се страхува от миналото си,
ще остане завинаги в него.
Който мрази миналото си,
ще намрази и бъдещето си.
Който мълчи за миналото си,
ще мълчи и за настоящето,
когато то се превърне в минало.

                                shining




Защо се ражда човекът
Пеньо Пенев

Този, който е роб -

    винаги тръгва на бой.

Който има крила -

    само за полет е той.

Щом се раждат деца -

    старите трябва да мрат.

Простор който мечтай -

    друми на връх го зоват.

Успех който мечтай -

    винаги е търпелив.

Щом  се ражда човек -

    трябва да бъде щастлив.

Но макар че до днес

    малка му е радостта,

този беден човек

    идва все пак на света,

за да предупреди

    тез, що след него вървят,

че е още отвъд,

    още далеко върхът

и че трябва напред

ден след ден

        век след век

все така да вървят,

да вървят

    в настъпление.

За щастие

    тук се е раждал и ражда човек,

за щастие и предупреждение.

1956г.

"как не за дребно щастийце вървяхме

по първата роса в зори..."

С това стихотворение искам да почета паметта на моите баба и дядо, за които много добре знам и помня защо ставаха в ранни зори и трудът не им тежеше, а беше тяхната мотивация да живеят.

На всички, на които им е много смешно днес им пожелавам да запазят доброто си настроение до края на деня.

                                                            shining

Когато се наливаха основите
Пеньо Пенев

Ще догоряват залези и хора,

и спомени, и чувства, и мечти:

ще отцъфтят салкъмите на двора,

вечерник в клоните ще зашепти.

 

Живота своето от нас ще вземе

и весело ще пей като капчук,

когато за наследници след време

ще дойдат нашите потомци тук.

 

Сърцата си пак в песни ще разказват

и пак ще вият птичките гнезда,

и все така на майчината пазва

ще грее златна рожбица звезда.

 

Ще има пак синчец и теменуги

и погледът им син ще бъде пак -

но хората ще бъдат вече други

и друг - денят на бащиния праг.

 

Дали ще им разкаже с памет свежа

историята или ще мълчи

как избуяваше у нас надежда,

поливана от плачещи очи...

 

Как в път, омълнен с бойни урагани,

последна бомба сменяхме с кураж,

как после из кофражи радостта ни

израстваше етаж подир етаж...

 

Как двадесет и пет годишни бяхме,

а нашата коса се посребри,

как не за дребно щастийце вървяхме

по първата роса в зори...

 

Потомци, вий напразно ще се ровите,

докрай едва ли ще узнайте вий,

когато се наливаха основите -

какъв живот живяхме ний!

 

О, колко трудности за нас дойдоха!

Завидна беше нашата съдба!

Ний не живяхме дни, епоха -

борба живяхме ний, борба!

посвещението , песента ... всичко .
...Ще има пак синчец и теменуги
и погледът им син ще бъде пак -
но хората ще бъдат вече други
и друг - денят на бащиния праг...
Сърдечни поздрави !

Много хубав постинг... Благодаря ти за споделеното. И стиховете на Пеньо и песента са чудесни. Светъл ден!

Честно казано до тази сутрин се колебаех дали да пусна този постинг. Не мисля,че е наложително да отбелязвам всички празници със свое творение. Но хвърляйки поглед на това, което излиза, ми се стори че нещата за кой ли път постепенно се обръщат на едно такова говорене, което сигурно си има своите основания, но за мене е леко безмислено. Затова загатвам, без да досаждам, за моите лични спомени, като не искам да съветвам никого как да се отнася към днешния ден. Но не мога да си затворя очите за нещо лично преживяно и вече осмислено от дистанцията на времето. Впрочем ако се вгледа човек в посланията на Джон Ленън и тези на Пеньо Пенев може и да открие много допирни точки- за какво си мечтаят всъщност милионите обикновени хора по земята. Мисля че е много важно човек да осмисли това, което му е пред очите, това което ще му избоде очите дори. Да го види първо и после да го осмисли. Но...който, както...нали? :) Поздрави!

Ами честит да е и на теб! Благодаря ти за хубавите думи! Радвам се да споделя всичко това с теб и много ти благодаря че коментираш! Много ми е нужна обратната връзка, за да знам какво точно правя-доколко добре, доколко зле. Приятна вечер!

Стиховете на Пеньо и твоите спомени... Почитта към труда на твоите баба и дядо са нещо свято за всеки човек и не са далеч или различни от усещането за това на хората от Америка или Париж... От песента на Джон Ленън и написаното от Селинджър. От онази стачка в Чикаго на 1 май... за 8 часов работен ден и права на работниците... Истинските неща са противоречиви, както казва Цвайг в "Неспокойно сърце". А искреността е така ценна днес. Благодаря ти и хубава вечер!

Ами така си е. Съгласявам се с твоите думи. И пак ще го кажа- не можем да се скрием от очевидните неща, от своето минало, от себе си. Не вдигам никакви лозунги и не смятам, че трябва да мислим еднакво. Напротив- различни, но да разбираме различния от нас. Толкова е просто, когато си искрен със самия себе си. А в реалния живот, оказва се разбирането на различния е трудна, почти непосилна работа:) Надявам се да ми гостуваш пак, оценявам думите ти.

Щом се ражда човек -

трябва да бъде щастлив.

Ами да! Работата носи радост. Съвсем друго е да откъснеш плод от дърво за което си полагал грижи. Залудо работи - все по-приемлива ми се вижда тази препоръка - само да не стоя;)

Благодаря ти, че се отби! Слънчев май ти желая и на теб! До скоро!

А, как ме уцели с този постинг!!!
Много обичам Пеньо Пенев! Не съвсем всичко, но някои от стихотворенията му слагам в най-доброто, написано на български език. И връзката с Джон Ленън е находка! Браво, приятелю!

Да ти призная не чета всеки ден поезия. А някои поети установявам, че дълго време не съм ги чел. И сега като отворя стиховете им, си давам сметка че някои неща ми звучат по-различно. А други просто вииждам колко са гениални. Но така е-всичко си зависи от нас- доколко сме оставили сетивността си да цъфти и върже.Е, понякога е болезнено, но по-добре така, викам аз, отколкото безчувствено и инертно. Благодаря ти за добрата оценка! Да не отварям дума за самата тема на постинга, че ме боли за всички глупости, които се изсипват редовно ,когато дойде първи май. Така е всяка година. Затова и аз тук си показах моето лично отношение, като си спомних за баба и дядо. Пък който както иска да го разбира. Поздрави и до скоро.